Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Конан крачеше сред войниците, сякаш почетната му стража го съпровожда, за да бъде коронясан. Никаква надежда за бягство не проблясваше в съзнанието му. Албанус и самозванецът, който се представяше за Гариан, вероятно щяха да чакат край вълчата яма. При тези обстоятелства нямаше да сбърка, ако ги ликвидира преди сам да умре.

В началото пътят им минаваше през познати му части на двореца, после нещата се промениха. Полираният мрамор и алабастър отстъпиха място на грубо обработен гранит, след това на камък, какъвто бе видял в тъмницата. Златните и сребърни лампи бяха заменени с факли, закрепени в кръгли поставки от желязо.

Умъртвяване във вълчата яма бе наистина древно наказание — не бе налагано от времето на Брагорус, преди девет столетия. Нито пък някой от кралския двор бе посещавал тази част на палата през изтеклите векове, ако се съди се по нейния вид. Коридорите очевидно бяха твърде набързо почистени: тук разкъсана паяжина висеше от тавана, там дебел слой прах бе полепнал по стените. Конан се чудеше защо Албанус си дава толкова труд, след като вече е заменил Гариан със самозванеца. Влязоха в кръглото помещение на вълчата яма.

Макар иззидана от груб камък, с прекрасното си разположение тя напомняше величествените стаи от алабастър в двореца. Изградена във формата на полусфера, стените й се издигаха до зашеметяваща височина, без да бъдат поддържани от колони или подпори. В ниското имаше широка каменна площадка, осветена от огромни триноги лампи, където се бяха стекли всичките благородници на Немедия. Те се смееха весело, както правеха мъжете и жените в цирк и се притискаха към висока до кръста каменна стена, която опасваше страхотната яма от всички страни.

При появяването на процесията благородниците се отдръпнаха и се образува тясна пътека към стената. Войниците съпроводиха Конан до там. Без да чака до го подканят, кимериецът прескочи стената и вдигна очи, за да огледа хората, събрали се да наблюдават смъртта му. Лордовете и дамите полека млъкнаха под мразовития му син взор, почувствали, че тук стои човек, който изпитва презрение към техните титли и произход. Те бяха пауни, той — орел.

Точно срещу него, отвъд ямата с каменен под, стояха гордо изправени кралят самозванец, Албанус с одежди в среднощно-синкав цвят от дясната му страна, а от другата — Вегенций, върху чието лице все още личаха белезите от натъртванията изпод шлема с червен гребен. Сулария също беше там, в алена копринена роба и рубини, и Конан се зачуди защо ли се бе надявал, че тя няма да присъства на зрелището.

Под самозванеца се намираше порта, висока цял човешки ръст, през която вълците щяха да налетят в ямата. Конан не видя нито една свирепа муцуна, притисната между железните пръти на портата, не чу вой и ръмжене на гладни зверове. Вратата се отместваше встрани чрез сложна система от стоманени вериги. Може би щеше да се измъкне от смъртта още веднъж.

Албанус докосна ръката на мъжа, който носеше Короната на Дракона, и самозванецът започна да говори:

— Събрахме ви тук…

Дивият боен вик на Конан отекна в каменния свод. Писъци и крясък се разнесоха сред благородниците, когато вдигнал яките си ръце, кимериецът се хвърли в ямата. Войници се сблъскаха с лордовете, докато си пробият път до предпазната стена, мъжете с арбалети веднага взеха осъдения на прицел. Конан закрачи по покритата със слама яма с дръзката самонадеяност на младеж, който никога не е побеждаван в честен двубой, и рядко е усещал вкуса на поражението дори в неравна, изпълнена с подлост борба. Албанус направи знак на пазачите да се оттеглят.

— Глупци! — присмя се младежът на стълпеното човешко множество. — Вие, сред които няма нито един мъж, сте дошли да гледате мъжка смърт. Е, трябва ли да чакам онзи клоун с короната да ме придума да умра? Хайде, побързайте, докато дробовете ви не са се съсухрили от страх и все още ви се намира капка кураж да ме убиете! — Гневни викове отговориха на думите му.

Албанус прошепна нещо на самозванеца и на свой ред той заповяда:

— Пуснете вълците, щом е толкова нетърпелив да умре!

— Пуснете вълците! — изкрещя някой, предавайки командата напред. — Бързо! — Вратата с лекота се отмести встрани.

Конан не изчака да се появи първият вълк. Пред изумените очи на кралския двор кимериецът се втурна в тунела, ревейки страшния си боен вик. Зад гърба му озверени благородници с викове и крясъци започнаха да прескачат в ямата. Бяха решени да пленят и убият бягащия варварин, който така нагло ги бе подиграл, че не притежават мъжество.