Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Не преди да вляза в тъмницата — отвърна Конан. — Ще ти обясня по-късно.

Изведнъж Карела спря и се изправи на пръсти, за да достигне една ръждясала поставка за факла в стената. Изглежда се опитваше да я завърти.

— Струва ми се, влязохме оттук тихо измърмори Хордо. — Да, ама после минахме през още двадесет подобни места. — Смарагдовите очи презрително проблеснаха към него и той утихна.

Тъкмо когато Конан понечи да пристъпи и да й помогне, желязната поставка се завъртя с остро изщракване. Втора поставка бе вградена в стената недалеч от първата и Карела постъпи с нея по същия начин. Втората поставка се обърна, щракна и до слуха им долетя пронизително изпращяване вътре в самата стена. Със стържене и грохот на огромен механизъм, неупотребяван дълги години, отсек от каменната стена с човешки бой и два пъти по-широк, се отдръпна потрепвайки и откри пред очите им грубо тухлено стълбище, което се спускаше надолу.

— Ако успеете да престанете за миг с това дърдорене като две стари баби — язвително подметна тя, — последвайте ме! И внимавайте. Някои от тухлите лесно се чупят. Ще ми бъде жал, ако си строшиш врата, кимериецо. Запазвам това удоволствие за себе си. — И красивата жена се спусна надолу.

Хордо притеснено сви рамене.

— Казах ти, че само тя знае пътя.

Конан кимна.

— Следвайте ме! — нареди, той на Махон. — И предайте назад да внимават — стъпалата се чупят. — Мъжът с прошарената коса започна да шепне през рамото си на останалите войници.

Конан пое дълбоко дъх и последва Карела по тъмните стъпала, осветявани единствено от нейната факла, която сега се виждаше като светеща точица някъде далеч надолу. Той не вярваше, че бившата свирепа главатарка е дошла само за да го вкара в капан, който сама е измислила. Вероятно не желае да го предава на друг, решен да отнеме живота му. Ала в края на краищата от Карела може да се очаква всичко.

Карела нетърпеливо чакаше в края на дългото стълбище.

— Всичките ли слязоха? — попита тя, щом Конан попадна в светлината на факлата й. Без да дочака отговор, жената извика към Стълбището: — Всички ли преминахте входа?

Чу се шум от скърцане на ботуши върху камък, после един пресипнал глас отговори:

— Ние влязохме, но някой идва отгоре!

Карела внимателно стъпи върху един камък, който потъна един пръст под тежестта й. Отново се разнесе трясъкът на механизма.

— Затваря се! — изкрещя недоверчиво същият дрезгав глас.

Полегатите очи на Карела срещнаха погледа на кимериеца.

— Глупаци! — изруга тя, като че включваше в тази дума всички мъже на света, ала най-вече него. И бързо додаде: — Следвайте ме или стойте тук, не ме е грижа! — Тя се спусна по един дълъг тунел, а светлината на факлата й се отрази в хилядите капчици влага по стените.

Дори и въздухът мирише на плесен, помисли си Конан и забърза след нея.

— Както ти разправях — пак подхвана Хордо, докато крачеше край кимериеца, — тя нахълта във „Фестис“, готова да поеме командването. Не пожела да ми каже къде е била, нито откъде е узнала за мене. Заплаши да остави белег и върху другата ми буза, ако не спра да задавам въпроси.

Единственото му око очаквателно се обърна към Конан, ала силният младеж наблюдаваше Карела и се чудеше какво ли е наумила този път. Защо беше дошла да го спаси?

— И? — попита разсеяно той, когато осъзна, че Хордо е престанал да говори.

Едноокият кисело изсумтя.

— Никой не ми каза нищо повече. С Червения Ястреб имаше още една жена. Помниш ли лейди Джелана? Тя беше, но не така надменна като друг път. Беше омацана и измършавяла, със синини по лицето и ръцете, и бе доведена до сълзи от ужас. „Няма да спре, докато не ме прекърши“ — все повтаряше тя, а пък Карела се опитваше да я успокои и ни гледаше така, сякаш ние сме направили всичките поразии на тази Джелана.

— Кром — измърмори Конан. — Защо ми разказваш всички тези неща? Какво общо с работата ни има Джелана?

— Ами тя казала на Карела как да намери този проход. Лейди Джелана е пораснала в палата, изглежда си е играла на криеница и други такива игри, дето децата обичат. Понякога си играли в старите части на двореца и тя открила три-четири тайни прохода. Сама се измъкнала от палата през един от тях. Дамата отчаяно искаше да изчезне от града, кимериецо, и аз заповядах на двама мъже да я придружат до селското й имение. Най-малкото, което можех да направя за нея, след като тя ни показа как да стигнем до тебе. Истината ти казвам, мислех, че ако те видя още веднъж, ще бъде, когато и двамата сме се преселили в отвъдното.