Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Докато Хордо изчезна при „ваните“ — дървени корита, поставени направо върху земята в тесен двор, без да имат нищо общо нито с мраморните палати, нито с всеобщото пренебрежение спрямо чистотата другаде в града — странните младежи наобиколиха Конан: доливаха чашата му с евтино вино, щом се появеше опасност да остане празна и го подтикваха да им разказва своите истории. Когато Хордо се върна, те притиснаха и него. Късно през нощта, чак до малките часове на следващата сутрин, Конан и едноокият си съперничеха кой ще разкаже по-интересна преживелица.

Тези чудати млади мъже и жени — според някой били хора на изкуствата, друг ги нарече музиканти, а трети — философи — седяха неподвижни, целите в слух, сякаш им разказваха за друг свят. Често онези, които нарекоха себе си философи, даваха странни коментари, съвършено непонятни за Конан. Доста време му отне да осъзнае, че и другите не схващат нищичко. Винаги настъпваше миг тишина, вклиняващ се в коментара, и тогава хората от групата наблюдаваха онзи, който се бе изказал. Изчакваха да видят дали от тях се очаква да кимнат сериозно на дълбокомисленото разсъждение, или да се засмеят на остроумието. Веднъж-дваж Конан помисли, че един от философите му се подиграва, ала човекът май не бе сторил нищо лошо. Не беше уместно да убие човек, без да бъде сигурен във вината му.

Той си проби път край философите на стълбищната площадка — нито един от тримата не забеляза преминаването му — и спря изумен. Ариани стоеше права върху маса в ъгъла на стаята. Гола. Беше стройна, гърдите й изглеждаха приятно налети, талията й — тънка над красиво заобления ханш.

Той свлече наметалото от раменете си — мечът с назъбеното острие бе скрит на сигурно място в малката стая, отредена му да пренощува — и закрачи напред, за да обвие наметката около голото й тяло.

— Ето, момиче. Ти не си като онези, които печелят от такъв вид развлечения. Ако се нуждаеш от пари, имам достатъчно да изхраня и теб, и себе си известно време.

Тя погледна надолу към него за миг, с ръце върху бедрата, с неразгадаеми очи, сетне го изуми като отметна главата си назад и се разсмя. Лицето му почервеня — не понасяше да му се подиграват. Тя веднага падна на колене върху масата, лицето й бе изпълнено с разкаяние. Гърдите й подскочиха на педя от носа му и челото му се покри със ситни капчици пот.

— Съжалявам, Конан — каза тя тихо, ако думите й можеха да минат за тихи в тази врява. — Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал. Не биваше да се смея.

— Щом искаш да се покажеш гола — сърдито отговори той, — защо не отидеш в кръчма, където от това се печелят пари?

— Виждаш ли тези хора? — тя посочи тримата мъже и двете жени — държаха въглени в ръце и седяха около близката маса, всеки с парче пергамент, прикрепено към дъска — и пред петимата имаше такива необичайно широки дъски. Всички гледаха сърдито към жената и Конан. — Аз им позирам. Те нямат пари да наемат някого и аз им правя услуга.

— Пред всички? — попита той недоверчиво.

— Няма много свободно място, Конан — обясни тя, а гласът потрепна с неприкрито веселие. — Освен това всеки тук е човек на някакво изкуство. Те дори не забелязват.

Държейки под око изящните извивки на тялото й, той бе готов да се обзаложи в противното. Ала всичко, което каза, беше:

— Предполагам, че можеш да правиш каквото искаш.

— Правилно предполагаш.

Тя помаха с ръка към хората, които скицираха и скочи от масата, като извърши безброй интересни поклащания с голото си тяло. Конан желаеше тя да престане да припка наоколо, както бе тъй — без дрехи. Трябваше да помисли за друго, за да не я метне през рамо и да я отнесе горе в стаята си. След малко Конан забеляза блещукане в очите й. Върху скулите й се бе покатерила лека руменина. Беше осъзнала какъв ефект предизвиква у него.

Жената сръчно пое наметката от ръцете му и целомъдрено я обви около тялото си.

— Точно сега, в този момент, бих искала да пийна малко вино. С теб. — Той погледна наметката, вдигна въпросително вежди, а тя се изсмя. — Горе е различно. Там аз позирам. Долу съм просто гола. Ела, една маса тъкмо се освобождава.

Тя се втурна напред, той я последва, като се чудеше каква разлика създава разстоянието от масата до пода, и се питаше дали въобще някога ще разбере жените. Едва се отпусна на стола срещу нея край една маса с неравен плот и някой бутна пред тях глинена кана с вино, две очукани метални чаши и изчезна, преди още Конан да бе посегнал към кесията си.