Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Доколкото виждам, все още нямаме никакво злато — кисело отбеляза събеседникът му.

— Ще намеря злато — заяви Конан с повече увереност, отколкото чувстваше в действителност. Нямаше никаква представа откъде ще го вземе. И все пак е добре да подготви плановете си. Едно забавяне от няколко дни би затруднило много наемането на въоръжени мъже за отряда. — Ще го намеря. Ти каза, че, ъ… има възможност да вземем оръжие от складовете на бандата контрабандисти, при които служиш. Добро ли е оръжието? Виждал съм контрабандни ризници така изядени от ръжда, че се разпаднаха след първия силен дъжд, а мечовете се строшиха при първия удар.

— Не, кимериецо. Тия оръжия са с добро качество и от всякакви модели, каквито би ти хрумнало да потърсиш. Слушай, има толкова различни видове саби, струпани в тези складове, че не достигат имена да наречеш разновидностите им. Криви саби от Вендия, ятагани-шамшир с удължени върхове от Иранистан, ками мачерас в дузина различни размери от Коринтианските градове държави. Петдесет броя криви саби и стотици ками. Достатъчно да въоръжиш пет хиляди мъже.

— Толкова много? — измърмори Конан. — Защо държат толкова много и разнообразно оръжие в складовете? Няма никаква печалба от саби, оставени в склад.

— Пренасям от границата до Белверус какаото ми заповядат и ми плащат в злато. Пет пари не давам дали ще сеят ечемик в складовете си, докато получавам дебело натъпкана кесия за всеки курс. — Хордо обърна каната над чашата си, ала от нея се изцедиха само няколко капки. — Вино! — изрева той и под напора на гласа му в цялата стая се възцари мъртва тишина.

Всички удивено обърнаха глави към двамата плещести мъже. Стройна девойка в същата проста памучна рокля, каквато носеше Ариани, и която я скриваше от врата до глезените, колебливо приближи до тях и постави на масата още една кана вино. Хордо разрови кесията на пояса си и й подхвърли един сребърник.

— Остатъкът е за тебе, малката — подвикна й той.

Девойката се взря в монетата, доволно се засмя и стори дълбок, ала някак подигравателен поклон, преди да се отдалечи. Разговорите около масите отново продължиха. Музикантите пак се заеха с различните мелодии, а поетът поднови представлението си пред стената.

— Хубави виночерпки — измърмори Хордо и напълни очуканата си метална чаша. — Ала се обличат като девиците в някой храм.

Конан прикри усмивката си. Едноокият бе пил много предишната нощ. Е, твърде скоро щеше да научи, че тук не бе необходимо да плаща за виното. Междувременно нека сега плати и подпомогне странноприемницата от името на двамата.

— Помисли, Хордо. Тъкмо тази пъстра сбирка от оръжия би обединила тези хора на изкуството.

— Пак ли започваш? — измърмори мъжът. — На първо място не мога да си представя, че който управлява бандата контрабандисти, ще иска да свали Гариан. Безумните мита довеждат до гладна смърт бедняците, но те носят отлична печалба на контрабандистите. На второ място… — лицето му помрачил, а белегът под превръзката на окото му изпъкна с белезникавоматовия си цвят. — На второ място, вече преминах през едно въстание с тебе. Или си забравил как яздихме през Вениянската граница само половин стъпка пред меча на палача?

— Помня — потвърди Конан. — Не съм казвал, че ще се включа в бунта на тези художници.

— Нищо не си казал, ала много си мислил за това — изръмжа Хордо. — Ти си романтичен глупак, кимериецо. Винаги си бил и, изглежда винаги ще бъдеш. Утробата на Хунамун, човече, недей да се замесваш сега в друго въстание. Съсредоточи мисълта си върху златото, нужно за нашия отряд телохранители.

— Умът ми винаги е бил зает с мисли за злато отвърна Конан. — Може би мисля за това прекадено много.

Хордо изстена, но появата на стройната девойка, която им бе донесла каната с вино, спаси Конан от необходимостта да добави още нещо. Тя наклони глава на една страна и удостои големия кимериец с поглед, наполовина срамежлив, наполовина изпълнен с покана. В стаята изведнъж стана прекадено горещо.

— Как е името ти, момиче? — попита Хордо. — Ти си мъничка, сладка хапчица. Захвърли тази памучна риза, украси се с малко коприна и може да работиш в която кръчма на Белверус си избереш.

Тя разтърси глава, разсмя се весело, коприненокафеникавата й коса се разля като водопад по раменете й.

— Благодаря ти, любезни господине. Благодаря и за щедрата ти помощ — Хордо се намръщи. Не разбираше за какво става дума. — Името ми е Керин продължи тя и премести меките си кафяви очи към Конан, сякаш искаше да го погали с леките си пръсти. — С тези рамене… ти трябва да си Конан, за когото говореше Ариани. Аз моделирам различни неща от глина, въпреки че се надявам да видя някой ден скулпторите си отлети в бронз. Би ли позирал за мен? Аз не мога да ти платя, но може би… — устата й изгуби твърдостта на очертанията си, сочната й долна устна леко се отпусна, а очите й не оставиха никакво съмнение как щеше да се издължи на мускулестия варварин.