Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Когато бях още момче — изрече той с равен глас, — видях как баща ми умира с меч в ръка. С бащиното си оръжие убих човека, който отне живота му. Интересно ли ти е да говорим още по този въпрос?

Очите на Стефано опулено се взираха в меча, начумереното изражение изчезна за миг от лицето му. Той докосна устните си с език и се задъха.

— Виждаш ли, Ариани? Виждаш ли какъв тип е? — Скулпторът се изправи, столът му се плъзна и изскърца върху пода. — Ела с мен, Ариани. Остави го.

Тя вдигна чашата си към Конан.

— Би ли ми налял още малко вино? — очите й повече не потърсиха Стефано, нито показаха, че забелязват присъствието му. Конан напълни чашата й и тя отпи.

Стефано я погледна нерешително, после отстъпи крачка назад.

— Внимавай какво говориш! — изсъска той и се оттегли като едва не събори една маса в бързината си.

— Ще внимаваш ли какво приказваш? — тихо я попита Конан.

Тя остана задълго взряна във виното, преди да отговори.

— Ако се съди от историите, които разказа, мечът ти върви натам, където има злато. Избираш човека само защото може да ти предложи най-много от скъпоценния метал.

— Не — възрази й той. — По-скоро ще изоставя златото, отколкото да изпълня несправедлива заповед. — Въздъхвайки, той си призна: — Ала аз наистина харесвам златото.

Тя притисна наметката около себе си и се изправи.

— Може би… може би ще разговаряме за това по-късно. Те ме очакват да продължа с позирането.

— Ариани — започна той, ала тя го прекъсна.

— Стефано смята, че може да предявява претенции върху мен — изрече тя бързо. — Ала не може — и се отдалечи почти така бързо, както бе сторил Стефано.

Конан сподави ругатнята, която напираше върху устните му, изпразни чашата си и се обърна да погледне как тя отметна наметалото и се качи да позира върху масата. След миг очите й се насочиха към него, ала веднага се отклониха. Тя отново срещна погледа му и отново го отбягна. Закръглените й гърди започнаха бързо да се повдигат и спадат, дишането й стана неравно, развълнувано. Бледорозови петна избиха по бузите, после лицето й поаленя, обхванато от горещ пламък. Тя издаде рязък, тих вик и скочи долу, грабвайки наметалото от пода, без да поглежда повече към Конан. Понесена в безшумен бяг, тя придърпа украсената с кожи наметка около тялото си и се стрелна между масите, докато краката й я отнесоха нагоре по стълбите.

Кимериецът се усмихна доволно и си наля още вино от глинената кана. Може би нещата не се развиваха така зле, както изглеждаше.

Намръщен, Хордо се отпусна на стола срещу Конан.

— Чу ли какво се говори на това място? — тихо попита той. — Ако тук се навърташе някой от градската стража, не след дълго доста глави щяха да бъдат набучени на кол за подстрекателство.

Конан хвърли нехаен поглед наоколо, за да види дали някой си прави труд да подслушва.

— Не само подстрекателство. Истински бунт.

— Тази пасмина? — изсумтя присмехулно едноокият. — По-добре направо да отмаршируват до дръвника, за да им отсекат главите. Не че градът не е готов за бунт, забележи. Ала тези имат не по-големи изгледи за успех, колкото някое бебе-сукалче.

— А ако разполагат с пари? Злато, с което да наемат войни?

Хордо повдигна чашата си, докато Конан говореше, но се задави с виното.

— Откъде ще вземе злато тази шайка? Ако някой от тях имаше покровител — може да заложиш кесията си — не би живял кажи-речи в самия Хелгейт.

— Бащата на Ариани е лорд — тихо съобщи Конан. — И тя ми разкри, че някои от останалите също произхождат от богати родове.

Едноокият внимателно заизбира думите си.

— Значи сериозно твърдиш, че те наистина подготвят бунт? Или поне си въобразяват, че го правят.

— Разговорът между Стефано и Ариани ми даде да разбера, че е така.

— Тогава да се махаме оттук. Може да имат някакви дарби, ала изкуството да вдигнат бунт не е между тях. Щом се срещнаха с тебе снощи и ти разказаха толкова много днес, какво ли чудесии са раздрънкали пред останалите? Помни, нашите глави могат да украсят някой кол със същата лекота, както и техните.

Конан бавно поклати глава, въпреки че Хордо очевидно имаше право.

— Тук ми харесва — беше всичко, което каза той.

— Харесал си поетесата със закръглените бедра — разгорещено възкликна Хордо. — Още си готов да загубиш главата си за жена. Нали помниш какво ти каза слепият прорицател?

— Ти май разправяше, че е глупак — изсмя се кимериецът. — Пий, Хордо. Почини си. Хайде да говорим за нашия отряд телохранители.