Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Защо? — попита Конан. — Не беше така приятелски настроена преди една-две минути.

— Интересен си ми — каза просто Ариани.

Хордо се подсмихна и на Конан внезапно се прииска едноокият да вонеше поне мъничко по-слабо, та да го приближи на достатъчно разстояние за един хубав удар с юмрук. Кимериецът бързо зави древния меч в наметалото.

— Хайде да се махаме оттук, преди да сме привлекли още гадини — предложи той.

С възможно най-голяма скорост те напуснаха пределите на Хелгейт.

Албанус гневно стегна около кръста си шнура на избродираната със злато нощница, докато се разхождаше в постланото със скъпи килими преддверие на своите спални стаи. Златисти лампи хвърляха мека светлина върху стените, обсипани с барелефи, изобразяващи сцени от живота на Брагорас — древния, превърнал се в легенда, крал на Немедия — от когото Албанус претендираше, че води своя чист и неопетнен произход на благородник по майчина и бащина линия.

Лордът с ястребово лице бе наредил да го събудят, независимо по кое време се появят двамата мъже, които очакваше. И Вегенций, и Деметрио изглежда не бяха мигнали през нощта. Туниката със знака на Златните Леопарди, облечена върху ризницата на войника, бе смачкана и влажна от пот, а очите на женствения младеж примигваха изтощено.

— Какво открихте? — повелително попита Албанус, без никакво предисловие.

Деметрио сви рамене и помириса малката топчица против зараза, която винаги носеше със себе си.

Вегенций изтръпна в уморен гняв при безапелационния тон и рязко заговори:

— Нищо. Мечът го няма. Това не е толкова важно. Нямаме нужда от него. При това ти уреди Мелиус да бъде убит, като му го даде в самото начало. И все пак, Митра ми е свидетел, този човек не е голяма загуба.

— Как бих могъл да зная, че проклетото оръжие ще го накара да полудее? — прекъсна го Албанус. Вплел пръстите на двете си ръце, за да ги възпре да не треперят от ярост, той успя да си възвърне самообладанието. — Мечът — гласът му звучеше по-спокойно — трябва да бъде намерен. Още едно произшествие като днешното, още един луд с това оръжие в ръцете, и Гариан ще знае, че в Немедия отново вилнее магьосничество. При цялото му отвращение към магиите, би могъл да привлече някой маг в двореца, за да осигури собствената си защита. Мислите ли, че толкова лесно ще позволя да се провалят плановете ми?

— Нашите планове — тихо му напомни Деметрио иззад малката топчица.

Албанус се усмихна леко — неговата усмивка беше не повече от леко изкривяване на устните.

— Нашите планове — съгласи се той, след което дори и нищожната деликатност в тона му изчезна. — Ти разпита стражите по въпроса, нали, Вегенций? В края на краищата те убиха лорд Мелиус.

Вегенций едва забележимо кимна.

— През мен минаха всички, освен техния старши, който изчезна от казармата, щом Златните Леопарди дойдоха да го арестуват. Гузната му съвест го е накарала да избяга, помнете ми думата. Той знае нещо.

— Малко вероятно — измърмори Деметрио. — Човекът знае какви методи на разпит ще бъдат използвани.

— Освен ако не е взел меча — предположи Албанус. — Какво казаха другите?

— Съвсем малко — въздъхна Вегенций. — През по-голямата част от разпита молеха за милост. Знаеха единствено, че имат заповед да спрат някакъв обезумял, който колел хората в близост до Пазара. Заварили го да се бие с варварин от северната провинция, после убили полуделия. Когато разбрали по кого са стреляли, били така ужасени, че дори не помислили за меча. Не са задържали и варварина.

— Още ли е жив? — изненадано възкликна Албанус. — Трябва да е истински майстор на фехтовката.

Вегенций се разсмя пренебрежително.

— Мелиус едва ли можеше да различи дръжката от острието на меча.

— Майсторството е в оръжието — натърти Албанус. Шестима превъзходни майстори на меча били убити, за да се изработи острието му. Тяхната кръв била използвана за закаляването на стоманата, костите им били изгорени при изковаването й, а тайната на тяхното изкуство се е преляла в метала.

— Да сече и коли — ето всичко, което знае Вегенций, — гласът на Деметрио насмешливо подскочи. — Виж, изкуството на стоманата… — Той извади меча от ножницата си и с прегънати колене затанцува по прекрасно съчетаните багри на килима, като описваше с оръжието си сложни фигури във въздуха.

— Такива измишльотини вероятно са достатъчно добри за първите дуели на благородниците — подигра го на свой ред Вегенций. — В битката, когато животът ти зависи от сабята, е съвсем друго.