Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Знам какво означава да бъдеш беден — започна той тихо. — Знам какво е глад и кражба. Случвало ми се е да бъда и беден, и гладен, и крадец, преди да порасна достатъчно, за да се обръсна.

— Съжалявам — бавно изрече тя. Конан изпита дразнещо чувство, породено вероятно от глада, който бе изпитвал като юноша, или от нейните думи.

— Колкото до онова момиче, тя проигра дадения й шанс. Предупредих я, че късметът й не работи тази вечер — и тя наистина имаше лош късмет, щом аз успях да я уловя. Ти видя.

— Може би трябваше да поговоря с нея, когато я забелязах — въздъхна Ариани.

Конан поклати глава.

— Каква жена си ти? Поетеса казваш. Седиш в евтина таверна на Улицата на Скърбите, загрижена за крадците. Обличаш се като девствената дъщеря на някой бакалин, а приказваш с думи на благородница. Преследваш ме до Хелгейт, за да ми се скараш — той се засмя с дълбок гръден смях. — Когато Хордо се върне, ще те придружим обратно до Улицата на Скърбите и дано Митра опази блудниците и крадлите от тебе.

Опасен огън се запали в очите й.

— Аз съм поетеса, добра при това. И какво е лошото на дрехите ми? Предполагам, бих ти харесала повече, ако носех оскъдни парцали от коприна и се гърчех като…

Той притисна с ръка устата й, спрял да диша, докато се ослушваше. Очите й бяха приковани — огромни и бляскави — върху лицето му. Ето го отново онзи звук, който подразни слуха му. Стържене на стомана, измъкваща се от ножница.

Отблъсквайки жената нагоре по тясната пресечка, Конан се обърна тъкмо когато първият от група мъже се втурна срещу него. Оръжието на кимериеца сряза гърлото на нападателя, а сабята му се заклати, издигната във въздуха.

Един от другите трима преследвачи се препъна в грохващото тяло на другаря си и изкрещя — оръжието на Конан бе намерило непокритото от ризницата място, където се съединяват вратът и рамото. Зад мъжете долетя писък, който завърши със задавен стон, последван от вик:

— Червения Ястреб!

Това подсказа на кимериеца, че Хордо се е включил в схватката. Мъжът срещу Конан зае отбранителна стойка, като се опитваше да разгадае как се развива битката зад гърба му, без да откъсва очи от огромния младеж.

Изведнъж Конан изкрещя и раздвижи рамене, сякаш се готвеше да нанесе удар отвисоко през рамо. Мечът на противника блесна във въздуха да го парира, а тялото му остана съвсем незащитено. Страхотният промушващ удар на Конан доближи противника срещу лицето му, оръжието на кимериеца се подаде, щръкнало две педи зад гърба на нападателя. Той се взря в очите на умиращия и дори в тъмата успя да съзре отчаянието, обхванало мъжа, осъзнал, че идва смъртта. После смъртта наистина овладя всичко. Конан изтегли меча си и го изтри в наметалото на мъртвия.

— Ранен ли си, Конан? — извика Хордо, препъвайки се от телата в тясната уличка.

— Тъкмо изтривах… — отвратителна миризма изпълни ноздрите на Конан. — Кром! Какво е това?

— Подхлъзнах се от нещо — отвърна Хордо кисело. — Затова се забавих толкова, докато се върна. Коя е тази блудница?

— Не съм блудница — възрази Ариани.

— Името й е Ариани — уточни Конан. Той повдигна вежди като я видя да пъха в роклята си малка, очевидно умело използвана в схватката кама.

— Ти не извади това нещо срещу мене, момиче.

— Ала го имах на разположение — отговори тя. — Сигурно не съм помислила, че ще имам нужда от оръжие с теб. Тези твои приятели ли са?

— Разбойници — изсумтя той.

Хордо се изправи, след като бе огледал труповете.

— Изглежда ще се наложи да им хвърлиш един поглед, Конан. Твърде добре са облечени за Хелгейт.

— Някои от по-добрите граждани на Хелгейт — кимериецът сбърчи нос. — Хордо, веднага щом съпроводим Ариани до Улицата на Скърбите, трябва да намериш някаква баня. Ако възнамеряваш да продължиш да пиеш с мене, разбира се.

Хордо измърмори нещо под нос.

— Стига да не е някакъв капан — започна Ариани и спря, нерешително прехапвайки със зъби долната си устна. Накрая кимна. — Всичко ще бъде наред, — промърмори тя на себе си. — В странноприемницата „Знакът на Фестис“, съвсем близо до Улицата на Скърбите, има дървени корита. Може да дойдете като мои гости, поне за тази нощ.

— „Фестис“! — гракна Хордо. — Кой пък е чувал за странноприемница, наречена като богинята на музиката, разните му там стихове и други брътвежи?

— Аз — заяви Ариани с известна рязкост. — Щом аз ви каня, леглото, храната и виното са безплатни, въпреки че от вас се очаква частично да участвате в уреждането на сметката. Ще разберете, когато видите мястото. Е? Идвате ли, или ще воните, докато съберете два сребърника да си платите банята?