Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Не ме е грижа каква е — отвърна Конан, спестявайки част от истината. Тя беше красива, а той признаваше слабостта си към красивите жени. — В момента съм загрижен да си намеря работа, за да не стигна до там, че да не мога да си позволя никаква жена. Прекарах целия ден в обиколка на града. Видях много мъже с телохранители. Не носи злато, колкото контрабандата, но по-рано съм бил телохранител и вероятно пак ще стана.

Хордо кимна.

— Такава работа има достатъчно. Всеки, който преди година имаше един телохранител, сега има пет. Някои от по-тлъстите търговци, като Фабий Палиан и Енарио Осториан, плащат на цял отряд. Така се печелят истинските пари — като даваш под наем телохранители от собствения си отряд.

— Да, ако преди всичко имаш злато да го поддържаш, — съгласи се Конан. — Аз нямам с какво да купя ризница за един войн, какво остава за цял отряд.

Едноокият прокара пръст през локвичка вино върху масата.

— Тъй като вече започнахме разговора — половината от онова, което контрабандираме, е оръжие. Митото за един хубав меч е по-високо, отколкото е цената му. — Той срещна погледа на Конан. — Ако не съм сбъркал някъде в сметките, можем да откраднем достатъчно, за да екипираме цял отряд, без никой да ни усети.

— Ние ли, Хордо?

— Утробата на Хануман! По дяволите, човече! Когато започнат да ме командват кой да ми е приятел, вече съм негоден за контрабанда!

— Значи трябва да съберем достатъчно сребро за една извънредна заплата при постъпването на хората при нас. Да кажем петдесет човека…

— Злато — прекъсна го Хордо. — Цената в момента е една жълтица на човек.

Конан свирна през зъби.

— Няма никаква вероятност скоро да зърна толкова пари на едно място. Ако ти не…

Хордо тъжно поклати глава.

— Ти ме познаваш, кимериецо. Прекалено много харесвам жените, пиенето и заровете, за да се задържи злато при мен.

— Крадла! — изкрещя някой. — Хванахме крадла!

Конан се огледа и видя русокосата с невинното лице, която се бореше срещу едър брадат мъж в мазна синя туника и висок тип с доближени очи, които припламваха в хищно изражение на невестулка.

— Хванах я тъкмо когато ръката й беше в кесията ми! — изкрещя брадатият.

Неприлични коментари заглушиха смеха в таверната.

— Казах й, че късметът й я е напуснал — измърмори Конан.

Брадатият мъж разкъса коприната върху гърдите й и русокосата изпищя. После я захвърли към мършавия тип, който се бе покатерил върху една маса. Въпреки съпротивата на крадлата, мъжът бързо раздра остатъка от тънката й дреха и я изблъска съвсем гола пред цялата таверна.

Брадатият разтърси чаша със зарове над главата си.

— Кой ще опита да я спечели? — Мъжете се струпаха около него.

— Хайде да тръгваме — предложи Конан. — Не искам да гледам това. — Той прибра завития в наметката меч и се запъти към улицата.

Хордо хвърли изпълнен със съжаление поглед към едва наченатата гарафа с вино и го последва.

На вратата Конан още веднъж срещна очите на младата жена в обикновената памучна рокля. Тя отново го гледаше, ала този път лицето й изразяваше неодобрение. Какво ли бе сторил, зачуди се той. Не че това толкова го засягаше. Имаше много по-важни грижи наум, отколкото тази жена. Следван от Хордо, той се наведе, за да излезе през вратата навън.

По Улицата на Скърбите цареше пълен мрак и трескавото безпокойство на тукашните обитатели нарастваше, сякаш с енергично движение можеха да се стоплят в мразовитата нощ. Проститутките вече не крачеха предвзето и изкусително, а подтичваха от един вероятен клиент към друг. Акробати подскачаха и се премятаха напук на земното притегляне и счупените преди години кости, като че ги наблюдаваше самият крал Гариан, ала вместо възнаграждение получаваха глух пиянски смях. Въпреки това те продължаваха номерата си.

Конан спря да погледа един гълтач на огън: шест пламтящи главни описваха бавни арки над плешивата му глава. Малка, постоянно променяща състава си група, също стоеше и наблюдаваше. Трима дойдоха и двама си тръгнаха, откакто кимериецът бе спрял на това място. Тази нощ по улицата имаше по-добри зрелища от изкусния жонгльор. Конан отдели медна монета от кесията си и я хвърли в шапката, оставена от сръчния фокусник на земята. Там имаше само две подобни монети. За изненада на Конан жонгльорът внезапно се обърна към него. Поклони се и задържа главните високо във въздуха, като че отдаваше почит на щедър покровител. Изправи се и започна да танцува, високо подскачайки, а огнените му бухалки се въртяха около него. През цялото време изглеждаше, че стъпалата му се намират неизменно в центъра на окръжностите, които описваше.