Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

На тази улица всички желаеха да забравят какво ги очаква на следващия завой, при следващото зазоряване, и не се интересуваха какво се е случило преди хиляда нощи. Улицата на Скърбите представляваше неистов, див карнавал. Улични музиканти с лютни, цитри и флейти бълваха музика, която си съперничеше със смеха, напълнил въздуха — груб кикот, пиянски, истеричен, смях насила. Жонгльори с топки и обръчи, бухалки и бляскави ками, демонстрираха своето изкуство пред блудниците, наизлезли по улицата полуголи, в къси копринени одежди, с излъскани пиринчени гривни и сандали на висок ток, пъчейки се с прелестите си пред всеки, който имаше някоя и друга пара. Ала техните най-похотливи движения и безсрамни милувки по собствените им тела бяха предназначени за онези добре облечени зяпачи от богатите квартети, които изпъкваха сред пъстрата тълпа, сякаш държаха знаци, за да покажат, че са дошли за онова, което според тях бе дъното на разврата в Хелгейт. И над цялата тази гмеж се носеше смях.

Конан очакваше да намери кръчмата „Заклания вол“ тъкмо на тази улица. В единия край на стаята за посетители, вмирисана на вкиснало вино, върху малка платформа три обилно закръглени жени въртяха бедра и гърди под сластните звуци на флейти. Мъжете по претъпканите маси не им обръщаха никакво внимание, съсредоточени в игра на зарове, карти и пиене. Уличница с бакъреночервеникава коса и парче тъмносиня коприна, обвито около тялото й така, че да показва колкото е възможно повече пищна гола плът, поддържаше застинала усмивка върху устните си. Дебел коринтианец в карирани дрехи я галеше, сякаш се опитваше да определи цената й според теглото.

Друга проститутка с невъзможно червена коса, хвърли око върху широките рамене на Конан и започна да оправя позлатената катарама на сутиена, който придържаше огромните й кръгли гърди. Тя се люшна към него и овлажни подканящо сочните си устни, ала спря, намръщена разочаровано, когато той поклати глава. Конан не виждаше никъде Хордо сред пияната навалица; щяха да намерят време за жени, след като се срещнат.

В таверната имаше една жена, по-различна от останалите. Седеше сама. Подпряла гръб о стената, с чаша недокоснато вино пред нея, тя изглежда бе единственото същество, което наблюдава танцьорките. Дълга черна коса падаше в къдрави вълни върху раменете й, големи лешникови очи и матови устни й придаваха красота, далеч по-ярка от онази на леките жени. Тя не принадлежеше към братството на жриците на удоволствието. Обикновената рокля от бял памук, покрила тялото й от врата до глезените, недвусмислено го доказваше. Мястото й не беше тук. Роклята не беше нито крещяща, нито разкриваше достатъчно за погледа на обитател от Улицата на Скърбите — не беше украсена с пищна бродерия, не бе направена от скъпа материя, както на жените от кварталите на богатите, които идваха тук, за да вкусят порока и се потяха под някого, който можеше да бъде по-пропаднал от убиец.

Жените по-късно, напомни си Конан. Той разтърси завития в наметалото меч и се огледа за празна маса.

Изведнъж от онова, което по-скоро приличаше на вързоп дрипи, се протегна кокалеста ръка и го дръпна за туниката. Тънък, стържещ глас се промъкна през беззъбата уста на непознатия:

— Здравей, кимериецо, къде си тръгнал с този меч, който донесе толкова убийства?

Конан почувства как космите по врата му настръхнаха. Старецът, толкова съсухрен, че бе невъзможно да има бръчки, бе препасал мръсно парче плат на мястото, където трябваше да се намират очите му. Ала дори да имаше очи, как би могъл да знае какво е завито в наметката? Или пък, че Конан е от Кимерия?

— Какво знаеш за мен, старче? — попита той. — И как си го научил, щом си сляп?

Старецът остро се изкиска и с тояжката, която държеше, докосна превръзката върху очите си.

— Когато боговете ми отнеха зрението, те ме дариха с други способи за гледане. Аз не гледам с очите си и не виждам онова, което виждат зениците, а… други неща.

— Чувал съм за такива хора — измърмори Конан. — И за още по-странни дори. Какво още можеш да кажеш за мен?

— О, много, много, млади господине. Ще познаеш любовта на много жени — и кралици, и селски момичета, и на много други с ранг между техния. Ще живееш дълго, ще спечелиш кралска корона, а смъртта ти ще бъде забулена в легенда.

— Ей, бичи мях! — изсумтя Хордо, провирайки главата си край рамото на Конан.

— Чудех се къде си — каза Конан. — Този старец позна, че съм кимериец.

— Дочул е акцента ти на варварин и с малко късмет е уцелил истината. Хайде да сядаме на масата и да вземем кана вино.