Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Конан поклати глава:

— Не съм си отварял устата, той знаеше. Кажи ми, старецо, какво ме чака след седмици, а не след години.

Слепият слушаше с болезнено изражение на лицето, навел глава, за да долови техните думи. Сега беззъбата му усмивка се бе завърнала:

— Колкото до това — той вдигна ръка, потривайки палеца с върха на останалите си пръсти. — Аз съм беден човек, кепето виждаш, млади господине.

Големият кимериец бръкна с два пръста в кесията на пояса си. Тя бе достатъчно олекнала, съдържаше повече медни, отколкото сребърни монети, при това малко и от двете, ала той извади сребърна пара с лика на краля и я пусна в дланта, която приличаше на парче стара животинска кожа.

Загубил всякакво търпение, Хордо въздъхна:

— Познавам един гадател и трима астролози, събрани заедно, за половината пари ще ти предскажат всичко много по-добре, отколкото тук, в тая бърлога.

Върховете на пръстите на слепия пробягаха леко по лицето на монетата.

— Щедър човек — измърмори той. — Монетата изчезна сред дрипите му. — Дай ми дясната си ръка.

— Сляп гледач на ръка — изсмя се Хордо, ала Конан протегна десницата си.

Със същата скорост, с каквато бяха изучили монетата, пръстите на стареца проследиха линиите по ръката на кимериеца и се поспряха върху местата с удебелена кожа и старите белези. Той започна да говори и въпреки че гласът му бе тънък, нотките на кикот бяха изчезнали. В него бе стаена сила, дори властност.

— Пази се от жената със сапфири и злато. Заради любовта й към властта, тя може да опустоши съдбата ти. Пази се от жената със смарагди и рубини. Заради любовта й към теб, тя може да съзерцава дори смъртта ти. Пази се от мъжа, който се стреми към трона. Пази се от мъжа, който е направен от глина. Пази се от благодарността на кралете — според Конан гласът на стареца звучеше твърде високо, ала никой не отклони поглед от своята чаша вино, когато той започна да пее провлачено, монотонно: — Спаси трона, спаси краля, убий един крал или умри. Каквото и да дойде, каквото и да бъде, подбери точно времето, когато трябва да си тръгнеш.

— Толкова е мрачно, че може да вгорчи и младо вино — измърмори Хордо.

— Освен това не е много смислено — добави Конан.

— Можеш ли да го кажеш по-ясно?

Старецът пусна ръката на Конан и сви рамене:

— Ако можех да изричам пророчествата си по-ясно — отбеляза сухо той, — щях да живея в дворец, а не в кочина сред Хелгейт.

Потупвайки с тояжката си, той закуцука към улицата, като избягваше с еднаква ловкост и масите, и пияните гуляйджии.

— Запомни думите ми, Конан от Кимерия! — подметна той през рамо от вратата. — Моите пророчества винаги се сбъдват! — после изчезна сред трескавия водовъртеж навън.

— Стар глупак — изръмжа Хордо. — Ако искаш добър съвет, отиди при истински астролог, а не при някой от тези щъкащи навред шарлатани.

— Не съм му казвал името си — тихо повтори Конан.

Хордо примигна и изтри уста с опакото на грубата си ръка:

— Имам нужда от питие, кимериецо.

Проститутката с огненочервената коса стана от масата, за да заведе един плещест Офирийски разбойник нагоре по стъпалата към стаите, които можеха да бъдат наети срещу няколко чаши вино. Конан се отпусна на освободения стол и кимна на Хордо да заеме другия. Тъкмо оставяше завития в наметката меч върху масата, когато едноокият сграбчи ръката на прислужничката с очи на сърна, бледи гърди и бедра, едва-едва прикрити под две ивици зелен муселин.

— Вино — поръча Хордо. — Най-голямата кана, която имате. И две чаши. — Момичето ловко се измъкна от хватката му и бързо се отдалечи.

— Приказва ли с приятелите си за мен? — попита Конан.

Хордо въздъхна тежко, поклащайки глава:

— Приказвах, но отговорът е „не“ Работата тук е лека, Конан, златото тече като река, ала съм принуден да изпълнявам заповедите на един човек — Ераниус, дебел, кривоглед кучи син, който вони като бунище. И тая торба с отпадъци ми чете конско — представяш ли си — аз седя мирно и слушаш конско? Да не съм се доверявал на непознати в тези опасни времена. Опасни времена! Ха!

— Не е чак толкова трагично — успокои го Конан. И все пак се бе надявал да работи отново с тази брадата мечка. Свързваха ги хубави общи спомени.

Прислужничката се върна и постави върху масата две кожени халби за вино и груба глинена гарафа, голяма почти колкото мъжка глава. Тя напълни чашите и зачака с протегната ръка.

Хордо затършува сред медните монети да й плати и същевременно лукаво я пощипна.