Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Изчезвай, момиче — изсмя се той — преди да решим, че искаме повече, отколкото си съгласна да продадеш.

Тя си тръгна, като потри закръгленото си бедро, а влажният й поглед към Конан подсказваше, че не би имала нищо напротив да продаде, ако именно кимериецът е купувачът.

— Казах му, че не си непознат — продължи Хордо. — Разправих му много неща за тебе, за контрабандата в Султанапур. Той въобще не пожела да слуша. Според него ти изглежда си опасен тип. Нареди да се държа настрана. Представяш ли си го как си мисли, че аз ще изпълня точно такава заповед?

— Не мога — съгласи се Конан.

Изведнъж кимериецът усети съвсем леко докосване там, където стоеше кесията му. Голямата му ръка се стрелна назад, сграбчи една гънка китка и измъкна собственика й пред себе си.

Златни къдрици обграждаха по детски невинно лице с безхитростни сини очи, ала пищният бюст, опнал тясната ивица червена коприна, издаваше нейната професия, за която красноречиво говореше и коланът от медни монети, докосващи краката й високо над коленете; надолу от препаската се спускаха прозрачни червени воали, едва покриващи отпред вътрешните извивки на бедрата, а в гръб — хълмчетата на заоблената й задница.

— Ето я жената със сапфири и злато — изсмя се Хордо. — Каква е цената ти, момиче?

— Следващия път — посъветва я Конан, — не се залавяй с достатъчно трезвен с мъж, защото ще усети колко несръчно го докосваш.

Изкусителна усмивка превърна лицето на момичето в маска.

— Ти бъркаш. Аз исках да те докосна. За такъв красавец като тебе, цената ми няма да е висока, пък и билкарят казва, че съм напълно излекувана.

— Билкарят! — Хордо започна да пръска слюнки във виното си. — Махни си ръката от нея, Конан! В тоя град има двадесет и девет вида шарка. Ако е прекарала един, обезателно ще прихване и останалите двадесет и осем.

— А ми го казва веднага — усъмни се Конан.

Той леко стегна хватката. Пот изби по челото й, сочните й устни се отвориха с тих вик, пръстите й се отпуснаха и изтърваха две сребърни монети в свободната ръка на Конан. За миг той я притегли по-близо, като притисна ръката й зад гърба. Едрите й гърди се сблъскаха с масивния му гръден кош, уплашените й небесносини очи се взряха в неговите.

— Истината, момиче! — изрече той. — Крадла ли си, или проститутка? Или и двете? Истината и ще те пусна да си вървиш свободно. При първия опит да ме излъжеш, ще те заведа горе и ще си взема толкова, колкото се полага за парите ми.

Тя навлажни бавно устните си и прошепна:

— Наистина ли ще ме пуснеш да си вървя? — Конан кимна. Тръпнещият й дъх издигаше гърдите й и приятно ги притискаше в гръдния му кош. — Не съм блудница — отрони накрая тя.

— Опасна игра играеш, момиче — предупреди Конан.

Жената предизвикателно отметна назад русата си коса.

— Кой би забелязал някаква уличница сред толкова много? Вземам само по няколко монети и всеки си мисли, че ги е похарчил за пиене. А щом спомена за билкаря, никой не пожелава прелестите, които смята, че му предлагам. — Тя рязко приближи устните си към него и дъхът й опари лицето му. — Не съм проститутка — измърмори тя, — ала бих се насладила на една нощ в твоите прегръдки.

— Не проститутка — засмя се Конан. — Крадла. Познавам крадлите. Когато се събудя, няма да намеря нито кесията, нито наметката и меча, а може и ботушите ми да изчезнат. — Очите й блеснаха, простодушието им се стопи в мига на раздразнение; тя безпомощно започна да се гърчи в желязната хватка на ръката му. — Нямаш късмет тази вечер, момиче. Усещам го. — Той рязко я пусна. За момент крадлата замря в недоверие, после разтворената му длан я плесна отзад и жената се повдигна на пръсти с писък, който предизвика смях сред околните маси. — Върви си, момиче — подкани Конан. — Късметът ти не проработи.

— Ще отида където искам — ядосано отвърна тя и потъна сред навалицата в таверната.

Той освободи мислите си от нея и отново се зае с виното, като отпиваше големи глътки. Над ръба на кожената халба очите му срещнаха погледа на жената, чието място не беше в тази таверна. Тя го гледаше с недвусмислено одобрение, ала в очите й също тъй недвусмислено липсваше покана към него. Жената пишеше нещо върху парче пергамент. Конан би се обзаложил, че на цялата улица едва ли щяха да се съберат шепа жени, способни да напишат или поне да прочетат имената си. Нито пък мъже, ако това имаше някакво значение.

— Тази не е за нас — обади се Хордо, забелязал посоката на погледа му. — Каквато и да е, с тази дреха върху себе си, в никакъв случаи не е уличница.