Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Хари се наведе към него и попита:

— Имаш по-близки връзки с родствениците на изток. Какво чуваш?

Графът знаеше точно за какво пита херцогът.

— Малко. Хората сякаш изведнъж са станали предпазливи, до пълно мълчание.

Почти веднага след създаването на Западното владение на Кралството между Запада и Изтока се беше появило съперничество. За мнозинството граждани и управляващото Събрание на лордовете всичко на изток от градчето Малаков брод се приемаше като „истинското Островно кралство“. На Запада често се гледаше като на бреме за държавните ресурси, тъй като повечето от земята му беше безлюдна и планинска или, още по-лошо, населена от нечовеци — джуджета, елфи, тролове, таласъми и Братството на Тъмния път. Разходите за администриране бяха високи в сравнение с приходите за Короната и от службата в Запада не можеше да се извлече почти никаква политическа изгода. Истинската военна и политическа кариера идваше от службата в Източното владение. Преследването на разбойнически банди таласъми или тролове не беше път към повишение. Боевете срещу кешийски набези или пограничните стълкновения срещу Източните кралства бяха.

— Разчитам на теб за нещо по-сигурно от това, което идва през Крондор — каза херцогът. — Фамилията ви е нова на Далечния бряг, докато моят дом… — И замълча многозначително.

Историята на дома Кондуин в Крудий беше добре известна. Брат на краля беше завладял Далечния бряг, някогашна най-далечна граница на Велики Кеш, и го беше присъединил към Кралството, почти удвоявайки територията на държавата за по-малко от пет години. Беше харесал района, който бе завладял, беше помолил брат си да му даде Далечния бряг и бе построил крепостта, в която вечеряха сега — Крудий.

Карс, домът на графа, беше всъщност по-важният занаятчийски и търговски център, благословен с много по-добро пристанище и разположен точно на средата на крайбрежието; всички земеделски стоки, руда и дървен материал за износ стигаха накрая до кейовете на Карс.

Бащата на граф Робърт беше получил графската титла от дядото на Хенри, с благословията на краля, когато предишният крал бе умрял бездетен. След като нито едно имение на Далечния бряг не беше смятано за достатъчно привлекателно от никой източен благородник, наградата бе останала неоспорена. Лорд Хенри често си мислеше, че той, граф Робърт и Морис, граф на Тулан, представляват почти автономно малко кралство. Данъците, плащани на Короната, бяха скромни, сведени до половината от онова, което взимаше принцът в Крондор, но и земите бяха бедни, тъй че общо взето Далечния бряг беше оставен сам за себе си.

— Има слухове — отвърна Робърт и се наведе към него. — Кралят е зле със здравето според един братовчед, когото смятам за благонадежден. Казват, че жреците лечители ги викат често за страдания, които се смятат за умерени у повечето мъже на неговата възраст.

Хенри въздъхна, отпусна се назад, вдигна бокала си и отпи.

— Патрик беше последният истински крал Кондуин според мен. Дошлите след него са като жена му, отмъстителни и манипулативни заговорници: истински източни владетели. — Остави виното. — Чуй какво ти казвам: без мъжки наследник може да бъдем въвлечени в конфликт.

Лицето на Робърт помръкна.

— Гражданска война ли, Хари?

Хенри поклати глава.

— Не. Но политическа борба в Събранието, която би могла да задържи трона празен за дълго време. А ако това се случи… — Херцогът сви рамене.

— Регент. Кого според теб би могло да назначи Събранието?

— Там е работата — отвърна Хенри. — Трябва да питаш източния си братовчед. Нямам представа.

Херцогът взе пак чашата си и отпи бавно и замислено. Това, което беше казал за последния „истински“ крал, беше опасна забележка, ако го чуеше някой извън най-доверените му приятели.

Кондуин бяха най-дългата родословна линия владетели в Островното кралство. Имало беше дребни крале на остров Риланон преди издигането на тази династия, но Кондуин беше първият, забил знамето на Островите на континента и завладял Батира. Тъкмо кралете Кондуин бяха създали държава, която да съперничи на Велики Кеш на юг, държаха досадните Източни кралства под контрол и бяха укрепили връзките с островното кралство Ролдем.

Робърт забеляза замисленото изражение на приятеля си.

— Какво?

— Ролдем.

— Какво Ролдем?

Хенри се наведе към него, притеснен сякаш да не бъде подслушан дори тук, в главната зала на собственото си владение.