Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Без признат наследник има много претенденти за трона.

— Фамилията ви има повече далечни братовчеди от пчелите в цял кошер, но само няколко от кралската кръв.

— Има трима принцове…

— Седем — прекъсна го Робърт. — Ти и тримата ти синове сте от кралската кръв.

Хенри отвърна с гримаса:

— По волята на предтечата ни сме отказали претенции за наследство на каквото и да било, освен Крудий.

— Мартин Дълголъкия може да го е направил, за да избегне гражданска война с братята си, но това е било много отдавна. Става въпрос за сега. В Събранието има мнозина, които биха те преценили като достоен претендент за трона, ако възникне необходимост. Ще се стекат към теб.

— Дръзки думи, Робърт. Мнозина биха могли да кажат, че стъпваш на ръба на измяната, но нямам никакъв интерес, нито за себе си, нито за синовете ми. Да се върнем към истините в момента: има трима, които могат да претендират за короната. Оливър, племенникът на краля, е най-близкият кръвно, но е от брака на сестрата на краля с принц Майкъл от Семрик, а това го прави чужденец в очите на мнозина. Монтгомъри, графът на Риланон, и херцог Чадуик от Ран са братовчеди на краля, макар и далечни.

— Срамота, че крал Грегъри не стана такъв женкар като баща си — каза Робърт. — Патрик остави цяло котило копелета по пътя си, преди да се ожени. Все пак успя да остави един законен син. — Графът помълча, после добави: — Принц Оливър е добро момче и си прав, има най-много от кръвта на Кондуин, и е сгоден за втората дъщеря на херцог Батира, Грейс. След Цуранската война домовете на Батира и Кондуин са останали близки повече от сто години.

— Това е могъща фракция — съгласи се херцогът. — Но Грегъри все още не е обявил Оливър за свой наследник. Момчето наближава двайсетата си година, а Грегъри едва ли ще създаде друг син, колкото и да се стараят с онова момиче, за което се ожени.

Двамата се подсмихнаха. След неочакваната смърт на кралицата кралят се бе оженил за едно момиче едва с година по-голямо от сина му. Беше дъщеря на дребен придворен благородник, който бе издигнат в сан с този благоприятен брак. Единственият чар на кралицата беше в изумителната ѝ красота и разправяха, че правела краля много щастлив, но пък изглеждаше доста глупавичка.

Гъмжеше от слухове, че кралят не е добре със здравето. Предвид възрастта му, едва петдесетгодишен, и краткото му управление, само пет години след смъртта на баща му, вероятността за нестабилност в кралството беше по-висока от цяло столетие.

— Монтгомъри не е фактор — продължи Робърт. — Той е дворцово същество и би се изявил за кандидат само като компромис за предотвратяване на война, но не изпъква, няма фракции зад него.

— Но той е вторият син на сестрата на краля и най-близкият по кръв след Оливър.

— Жалко, че по-големият му брат не е жив. Виж, той беше младеж с талант.

Хенри кимна и замълча. На смъртта на по-големия брат на Монтгомъри, Александър, винаги се беше гледало донякъде с подозрение. Никой не изказваше гласно мисълта, но смъртта му при един набег на сересийски пирати беше изглеждала едновременно безсмислена и изгодна. Пиратите бяха нападнали имение, което бе тежко укрепено, но без нищо ценно вътре. Плячкосани бяха няколко дрънкулки, но единственото забележително нещо беше смъртта на племенника на краля, който по това време беше водещият съперник за титлата наследник на трона. За щастие Оливър се беше родил скоро след това и въпросът за наследството като че ли бе заглъхнал.

— Мислиш ли, че Едуард е фактор? — попита Робърт.

— Не. Той е принц само на име. — Хенри се засмя. — А би могло да се получи добър крал от него, защото отчаяно не иска поста. Управлява в Крондор само като услуга за покойния баща на краля. Патрик и Едуард бяха като братя. Гледа на Грегъри като на племенник и ще остане там докато го освободят. Със сигурност ще се оттегли в именията си в Изтока, когато Оливър дойде на запад.

— Тогава, ако не бъде посочен наследник от краля и кралят умре, кого ще подкрепи Събранието? — попита Хенри. — Това е въпросът.

Робърт отрони дълга въздишка.

— Само боговете знаят. И сър Уилям Алкорн.

Хенри се изсмя кисело.

— Нашият странно загадъчен сър Уилям.

Двамата се смълчаха замислени за току-що споменатия мъж. Войник от простолюдието във всяко отношение, от град Риланон, островитянин по рождение, той се беше издигнал бързо до ранга Капитан-рицар и го бяха повишили в личната гвардия на краля.

Но когато кралят беше все още младеж и баща му го изпрати да учи в Университета на Ролдем, Капитан-рицар Уилям бе назначен за командир на личната свита на принц Грегъри и се беше завърнал две години по-късно като сър Уилям Алкорн, назначен за личен съветник на наследника на трона. Сега, пет години по-късно, беше съветник на краля на Островите.