Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Трябва да е нещо важно, за да накара Рейнман да рискува да влезе през нощта! — извика Мартин: бе застанал зад баща си.

— Глупак! — отвърна Робърт. — Ще се блъсне в кейовете!

В дъжда и сумрака корабът се понесе бясно покрай фара като зловеща сянка, скелет от сиво и черно, осветен от жълто-белите отражения на факли покрай вълнолома. Щом влезе в пристанището, всяка врата и прозорец на всеки дюкян покрай кея се отвори рязко въпреки дъжда и хора зяпнаха удивени лудия капитан, подкарал кораба си към унищожение.

Изведнъж, около кораба изригна ярка почти като посред бял ден светлина и се разшири като огромен мехур. Вътре в бляскавия купол можеше да се види как корабният екипаж сече трескаво такелажа, тъй че платната да се смъкнат по-бързо.

— Проклятие! — каза тихо херцогът.

Вятърът виеше.

Капитан Джейсън Рейнман ревна, за да го чуят над шумотевицата:

— Режи платната, по дяволите!

Екипажът беше пратен горе по такелажа по време на безумното връхлитане към пристанището на Крудий в подготовка за този отчаян акт.

— Силно на десен борд! — извика капитанът и двамата мъже, които се бореха с дългата дръжка на руля, напънаха с всичка сила наляво, за да завъртят непокорния кораб в обратна посока.

Гредите на „Кралски вестоносец“ застенаха в протест, докато корабът се бореше с напрежения, които не беше направен да издържи. Капитан Рейнман се обърна към мъжа, който стоеше до него, и извика:

— Задръж! Задръж! Само още мъничко!

Мъжът затвори очи, лицето му бе напрегнато от съсредоточение. Рейнман погледна нагоре и със задоволство видя, че всички въжета са прерязани — платната вече осейваха палубата. Щеше да оправи щетите в Крудий, а колкото платна беше загубил, херцогът можеше да му ги подмени. Въжетата щяха да се оправят, а ако някой от хората му се беше престарал с брадвата, реите щяха да се ремонтират.

Шумът от бурята заглъхна — мехурът от светлина бе езерце спокойствие сред пердашения от щорма залив.

— Не ме проваляй, владеещ чародейството пиян тъпако! Не ти се разрешава да припадаш, преди да се вържем на кея!

Мъжът, на когото викаше, не издаде с нищо, че го е чул, толкова голямо беше съсредоточаването му — а може би усилията му да се задържи на крака.

Корабът доближи кея в относителното спокойствие на магическия мехур и Рейнман извика:

— Пусни фендерите през борда! Угасне ли тази черупка, щормът ще ни блъсне в кея. Не искам да станем купчина трески! — А на мъжете горе викна: — Дръж се здраво, че ще ви люшне яко!

Щом големите фендери се спуснаха през борда, за да защитят кораба от блъсването в стената на кея, магическият мехур рухна и както бе предсказал капитанът, бурята ги тласна в скелето. Но фендерите свършиха работата си и макар да се разнесе пращене на дърво, и кеят, и корабът останаха непокътнати.

След това корабът се люшна опасно, стърженето на дърво в дърво беше болезнено силно, а трите мачти се килнаха рязко към каменната настилка на крайбрежната улица. Мъжете на тях се вкопчиха на живот и смърт и завикаха тревожно.

Но точно когато изглеждаше, че реите ще се натресат в земята, движението спря. За един напрегнат миг мачтите надвиснаха над камъните, след което тръгнаха обратно нагоре. Моряците отново завикаха тревожно, осъзнали, че може да бъдат изхвърлени в другата посока.

— Дръж се! — извика капитанът, вкопчен здраво в парапета. Огледа се и видя, че приятеля му го няма никакъв. — Пиян глупак! — извика към празното вече място и се вкопчи още по-здраво в парапета.

Изруга наум необходимостта от такова безразсъдно поведение и се закле, че ако корабът не оцелее, ще се погрижи лорд Джеймс Дашър Джеймисън да плати за нов от собствения си джоб. Макар да имаше таен достъп до кралската съкровищница, едва ли щеше да събере толкова пари.

Корабът продължи да се накланя, но вятърът и вълните го задържаха да не се преобърне. Капитан Рейнман пусна парапета и извика:

— Бързо! Всеки, който още не е мъртъв, мятай въжетата и дърпай здраво. Всеки, който е мъртъв, ще отговаря пред мен!

Забърза към носа и се огледа. Корабът беше в по-добра форма, отколкото бе очаквал, но не толкова добре, колкото му се искаше. Няколко дни дърводелство и боядисване щяха да го направят като нов.

Позволи си за миг да се поздрави за това безумно влизане в пристанището на Крудий, след което извика:

— Някой да е виждал оня пиян магьосник?

Един от моряците на палубата подвикна в отговор: