Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Аха! — възкликна Брендан с явно задоволство. — И сигурно му харесва!

— Всъщност тъкмо напротив. Оказва се, че другото, което Белард открил на онова празненство, е, че мрази пиенето. Трябва да го държим и да му налеем грога насила, ако ни потрябва занаятът му.

При тези думи всички се ококориха, а Брендан и баща му чак зяпнаха. След това залата избухна в смях. Дори капитанът се изкиска.

— Наистина го мрази. Но пие и върши майсторска работа, както видяхте одеве — сътвори ни мехур на спокойствие посред бурята. Тласкаше ни с постоянен вятър три дни веднъж, на един курс от Риланон покрай южните държави нагоре до Крондор — след като щяхме да изпаднем в безветрие за кой знае колко дни.

Главата го цепеше дни наред след това и стомахът му беше толкова вкиснал, че да откаже човек от ядене за цял живот.

— Защо го прави? — попита лейди Бетани. — Със сигурност има други магии, по-подходящи за него.

— Не знам — отвърна Рейнман със смях. — Може би защото му казах, че е длъжен да служи на принца и няма избор.

— Не си, нали? — каза херцогът. — Принудата е забранена със закон след войната с цураните.

— Да де — отвърна Рейнман и се изсмя малко гадно. — Но той не знае това.

Отново избухна смях, макар че Брендан и всички дами изглеждаха огорчени от двуличието в тази шега. Рейнман добави:

— В крайна сметка ще бъде добре възнаграден. Службата му на Короната няма да остане невъзмездена.

— А Хал? — попита Мартин.

— Да. Ще го върнат ли? — допълни Брендан въпроса му.

— Колкото до това — отвърна Рейнман, — засега принцът ще е благодарен, ако вестта за военния сбор в Запада не стигне до ушите на Изтока.

Хенри махна на капитана да се настани на масата и вдигна ръка. Мартин стоеше най-близо до вратата, тъй че я отвори и подкани чакащите отвън слуги да влязат.

— Обслужете ни и ни оставете — каза им херцогът.

Слугите се разбързаха да осигурят още храна и пиене, след което напуснаха.

— Отпращате слугите? — учуди се Рейнман.

— Клюкарстват и макар да вярвам на всички в това домакинство, една изтървана дума пред търговец или гостуващ моряк може да доведе до неприятности… Е, Джейсън, какво още имаш да ни кажеш?

Рейнман се усмихна.

— Само слухове. Преди да напусна Риланон се говореше, че кралят пак е болен.

Хенри се отпусна на стола си и въздъхна:

— Братовчедът Грегъри така и не стана мъжът, какъвто беше баща му. А и без синове…

— Ще спести доста неприятности, ако посочи Оливър за свой наследник — каза Робърт.

— Принц Едуард би одобрил това — отбеляза сухо Рейнман. — Принцът на Крондор гори от нетърпение кралят да провъзгласи друг за поста и да го остави да се оттегли в „цивилизацията“, както обича да нарича столицата. — Сви рамене. — Като за столица Крондор не е толкова лошо място, макар да му липсва известно великолепие. Едуард живее в смъртен страх, че някак си ще направи ужасна грешка, ако стане крал.

Всички се засмяха.

— Еди винаги е бил временно решение — отрони Хенри замислено. — Няма никаква политическа поддръжка и никаква амбиция. Мисля, че ако Събранието го обяви за крал след Грегъри, ще намери начин да отхвърли короната и да избяга в именията си. Има разкошна вила на един малък остров край Ролдем.

— Където, разправят, жена му прекарва повечето си време… — добави Рейнман и хвърли поглед към дамите — в прегледи на домашната гвардия.

Херцогинята повдигна вежда.

— И е известно, че всички те са много чаровни, много млади и… много високи.

Графиня Мариан и лейди Бетани се засмяха на забележката, а двете момчета се спогледаха, преди Брендан да се ококори и да каже:

— О!

— Дворцовите бракове невинаги са това, което биха могли да бъдат — каза майка му все едно нямаше нужда да се добави нищо повече.

Рейнман се почувства неловко.

— Говорехте за Хал. Как е той в онова училище в Ролдем?

„Онова училище в Ролдем“ беше Кралският университет, най-доброто учебно заведение на света. Беше създаден първоначално за благородниците на Ролдем и кралския двор като място, където да изучават изкуство, музика, история и естествени науки, както и магия и военни умения. Но през годините беше привлякъл най-добрите младежи от всяко съседно кралство и Империята и се бе превърнал почти в необходимост за всеки благородник, стремящ се към кариера.

— Никой от Далечния бряг не беше учил там преди — отвърна Хенри. — Но на Хал, изглежда, му е приятно или поне така намекват писмата му.

— Включва се в Майсторския дворцов шампионат — каза Брендан на капитана.