Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Хубаво перо на шапката му, ако спечели — отвърна Рейнман.

Хенри погледна към един от затворените с кепенци прозорци, сякаш можеше да види леещия се навън дъжд.

— При това разстояние в Ролдем вече трябва да е обед. Може би сега се състезава, ако вече не е елиминиран.

Фехтовачът се хвърли напред пред очите на тълпата, наблюдаваща свирепото париране на състезателите. Бяха съвсем равностойни и това бе първият от трите тура, които трябваше да излъчат новия шампион на Двора на майсторите.

Тъмнокосият младеж от Далечния бряг се беше оказал неочакван претендент, пренебрегнат от залагащите на първите двубои. Докато се издигаше рязко, премахвайки с лекота първите си трима противници, залозите бързо се бяха променили към равни за шансовете му да стане новия шампион.

Противникът му беше доскорошният фаворит, рус младеж приблизително на същата възраст.

Хенри Кондуин, най-големият син на херцог Хенри Крудий, парира, контраатакува, последва лъжлив замах наляво и забиване отдясно.

— Туше! — извика Дворцовият майстор.

В тълпата изригнаха одобрителни възгласи.

Двамата състезатели се поклониха един на друг и се оттеглиха в срещуположните ъгли на огромната зала за дуелиране в Двора на майсторите в град Ролдем.

Русият младеж се върна при баща си.

— Много е добър.

Талвин Хокинс, трийсет и вторият шампион на Двора на майсторите, кимна и се усмихна на сина си.

— Добър почти колкото теб. Ще трябва да си малко по-съсредоточен. Наблюдаваше го, но не очакваше да е толкова бърз. Сега може да поеме рискове, защото му трябва само един допир, за да спечели. На теб ти трябват два.

Тай Хокинс се намръщи. Знаеше, че баща му е прав. Младият Тайрън Хокинс, двайсет и пет годишният син на бивш шампион, беше толкова доминираща сила в Двора на майсторите като студент, че беше влязъл в състезанието като най-сериозен фаворит. Тази репутация му беше помогнала лесно да премахне всичките си ранни противници и беше станал малко прекалено самоуверен.

— Предпочита тройното съчетание — каза Тал на сина си. Загледан в лицето на младежа, си помисли колко прилича на майка си, Теал, и колко дълбоко беше започнал да го обича, макар да не му беше истински баща. Големите сини очи и луничките придаваха на силното младежко лице момчешки вид, а усмивката му го правеше очарователен за дамите. — Ако можеш да разпознаеш това, когато започне — продължи той, — можеш да му влезеш под втория финт и да го достигнеш.

— А ако не го разпозная, той ще спечели двубоя — каза Тай сухо.

Тал се усмихна и отвърна:

— Стават и по-лоши неща.

— Вярно. Никой не умира тук… обикновено.

Това му спечели мрачния поглед на баща му. В Двора на майсторите се помнеше опитът за покушение над баща му от двама противници, завършил с първото преднамерено кръвопролитие на състезания от сто и петдесет години.

Докато чакаха да се даде знак за втория кръг на последния тур, двамата млади мъже огледаха залата. Тай беше излизал на арената безброй пъти, но за Хенри това беше първото гостуване в Двора. Всъщност беше първото му гостуване в Ролдем. Беше видял тази зала за първи път, когато му разрешиха четири тура упражнения срещу учители само преди два дни.

Но и за двамата младежи великолепието на огромната зала все пак бе изумително. Резбовани дървени колони обкръжаваха дървената арена, полирана до блясък като метал, като лъскава мед. Сложни шарки бяха врязани в пода. Имаха не само естетическа функция, тъй като всяка фигура очертаваше зона за дуелиране, от тясната пътека за дуел с рапира до по-големия осмоъгълник за по-дълги остриета.

Точно затова съществуваше Дворът на майсторите.

Преди повече от две столетия кралят на Ролдем учредил турнир, който да определи най-големия фехтовач на света. Съперници от всякакъв ранг — благородници и простолюдие — пропътували чак от най-южната провинция на империята Велики Кеш, от далечните Свободни градове на Натал и от всички места помежду им. Наградата била баснословна: златен меч, инкрустиран със скъпоценни камъни. Награда, ненадмината в цялата история на кралството.

Надпреварата продължила две седмици и един местен благородник, граф Верси Данго, накрая триумфирал. За изумление на краля графът заявил, че иска да се откаже от наградата, за да може кралят да заплати с меча построяването на академия, посветена на изкуството на фехтовката, и там да провежда периодично този турнир. Така бил основан Дворът на майсторите.