Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Действия срещу Крондор ли очакват? — попита Хенри.

Рейнман сви рамене.

— Представа нямам какво очаква Кралският съвет. Ако Кеш тръгне срещу Крондор, Ябон ще трябва да се задвижи на юг за подкрепа, а вие несъмнено ще бъдете пратен на изток, за да подкрепите Ябон. Но това са само разсъждения. Знам само заповедите си, от устата на лорд Джеймисън.

— Ричард или Джеймс?

— Джеймс.

Хенри въздъхна. Ричард беше Рицар-маршалът на принца, втори братовчед на Джеймс, много по-близък до Короната в Риланон. Ако посланието идваше от него, значи наистина предстоеше война.

— Значи Джим е бил в Крондор?

— Този човек, изглежда, е навсякъде — каза Рейнман и пак избърса главата си с кърпата. — Не знам как го прави, но чувам от разни хора, че го били видели преди седмица в Риланон, после го виждам в Крондор, и освен ако не са му изникнали крила и е летял, не знам как би могъл да го направи, освен ако не е уморил няколко коня и не е спал цяла седмица.

— Има си начини, явно — каза херцогът. — Преоблечете се в нещо сухо и елате в залата. Вечерята все още е на масата и съм сигурен, че момчетата ще ви изтормозят с въпроси щом кажа на всички какво става.

— Ще го кажете на всички?

— Спомнете си къде сте, капитане. Това е Крудий. И да е имало тъдява кешийски шпионин през последните десет години, загубил се е някъде и скита далече от там, където трябва да е.

— А трябва също тъй да дам указания на граф Робърт и да пратя съобщения до Тулан, тъй че граф Морис да може да започне своя сбор. — Херцогът се усмихна. — След това безразсъдно влизане, което направихте, ако мислите, че мога да кажа на жена си, че това е държавна работа… ами, значи не помните жена ми достатъчно добре.

— Е, да, така е — отвърна капитанът с усмивка.

— Освен това момчетата ми са достатъчно големи и трябва да научат малко повече за военното дело. И макар да не ми се ще да се бият толкова млади, те са Кондуин.

— Да, милорд, и това е вярно.

Херцогът отведе Рейнман в залата, махна на слугите да напуснат и бързо предаде на всички много простата, но съдбоносна заповед от Короната.

Граф Робърт поклати глава.

— Военен сбор. Лошо време на годината е, милорд. Пролетната сеитба започва само след няколко седмици.

— Знам. Но войните са неприятни по всяко време на годината. Все пак можем да събираме войници на етапи. Един на всеки трима се явява щом бъде пратена вестта, снаряжава се и тренира, връща се в селото си след седмица-две, после е ред на следващия, и така нататък — и докато направим пълния сбор, сеитбата би трябвало да е в ход.

— Стига дъждът да спре — обади се Мартин кисело. — Земята няма да е готова за повечето посеви до седмица ако спре дори утре, татко.

— Земеделец си, а? — попита Рейнман и се ухили.

Брендан се засмя, дори Мартин се усмихна.

— Баща ни вярва в старите добродетели. Караше ни да работим като чираци във всеки занаят в херцогството за седмица-две, докато бяхме малки, за да разбираме по-добре живота на поданиците ни.

— Кралските поданици — поправи го баща му. — Ние трябва да закриляме гражданите на херцогството, но те не са на никого, нито дори на краля, макар да са задължени да му се подчиняват. Както и ние. Такава е традицията на Великата свобода, на която е основана държавата ни.

— Така казват — подхвърли Брендан и завъртя очи в досада.

Мартин смени темата:

— Капитане, как постигнахте този… фокус в пристанището, с мехура светлина насред бурята?

— А! — отвърна Рейнман. — С моя чародей на времето.

— Чародей на времето ли? — попита херцогът.

— Е, не е точно чародей, признавам, но „вещер на времето“ не върви, пък и освен това го дразни.

— Кой е той?

— Белард се казва — отвърна капитанът. — Един от мнозината от Звезден пристан. Беше с елфите на север оттук две години, учеше магия за влияние над времето от техните заклинатели. — Кимна благодарно, щом един слуга му поднесе чаша димящо греяно вино, отпи, остави чашата и рече: — Доста добър е в нея при това, освен един проблем.

— Какъв по-точно? — попита граф Робърт.

— Пие.

— А, пияница — каза Мартин.

— Е, не съвсем — отвърна капитанът. — Мъчил се като дявол да им научи магията и се понапил на едно от техните лунни празненства или слънчеви празненства, или цветни празненства, или каквото там правят елфите като повод да се напият хубаво, тъй че се напили и тогава почнало веселото: след няколко чаши той им направил една хубава буря насред гората. Няколко заклинатели едва успели да оправят нещата. А Белард открил, че понеже е човек, а не елф, или поне така мисли той, трябва да е пиян, за да накара магията да подейства.