Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— О, него ли, сър? Мисля, че изхвърча през борда, когато се люшнахме обратно. — И изведнъж осъзнал какво е казал, извика: — Човек зад борда!

Няколко души от екипажа изтичаха до перилото и един посочи:

— Там!

Двама моряци скочиха през борда въпреки опасната вълна и риска да бъдат пометени към корпуса или още по-лошо, под кея и струпаните там отломки.

Обектът на търсенето им, слаб мъж с обикновено разрошена сламеноруса коса, която сега бе полепнала по черепа му, запръска слюнки и закашля, щом един от моряците го издърпа на повърхността и задържа главата му над водата. Вторият моряк помогна да го издърпат до кораба, където други двама моряци се бяха вкопчили здраво във въжетата.

Прогизнал, грохнал и отчаян, мъжът с мокрия халат погледна капитана и рече:

— Стигнахме ли?

— Общо взето — отвърна капитанът ухилено. — Господин Уилямс!

Първият помощник се появи тутакси.

— Да, сър.

— Слез долу и виж колко работа има да се свърши. Не чух нещо, което да ме убеди, че имаме сериозна повреда. Не ми казвай, че греша, ако обичаш.

Първият помощник отдаде чест и се обърна. Също като капитана познаваше кораба толкова добре, колкото лицето на жена си и децата си. Подозираше, че ги чака ремонт, но нищо по-сериозно.

— Пускай мостчето! — заповяда капитан Рейнман.

Моряците бързо се подчиниха. За разлика от мостчетата на пътническите кораби — луксозните, със стъпала и перила, — това беше просто широка дъска от здраво дърво, която едва стигаше до кея, без да се огъва толкова, че да не издържи мъж, понесъл товар.

Веднага щом дъската опря на кея, Рейнман заслиза по нея. Ботушите му по-скоро се хлъзгаха, отколкото стъпваха по дъската. Както очакваше, когато стъпи на кея, към него вече се приближаваше група ездачи.

Херцог Хенри, граф Робърт и няколко войници дръпнаха юздите и спряха.

— Ужасна нощ за езда, ваша милост — каза с широка усмивка капитанът, без да обръща внимание на пердашещия дъжд.

— Ужасно и за приставане — отвърна му херцог Хенри. — Трябва да е нещо спешно, за да направите тази рискована акробатика.

— Би могло да се каже. — Капитанът се огледа. — Макар че ще почака малко, докато можем да останем насаме. Изрични указания: само за вашите уши.

Херцогът кимна и махна на един от свитата си.

— Дай коня си на капитана и ни последвай пешком.

Войникът се подчини на заповедта, скочи от седлото и подаде юздите на Рейнман. Капитанът яхна коня малко непохватно, тъй като ездата не беше първото му занимание, но след като се озова на седлото, изглеждаше съвсем уверено.

— Към цитаделата! — извика херцогът над воя на вятъра.

Обърнаха и поеха нагоре по главната улица на Крудий, широкия път, който щеше да ги отведе до подслона и пращящия огън в камината.

Капитан Рейнман взе подадената му кърпа и започна да бърше лицето си, но отпъди слугата, донесъл сухи дрехи за преобличане.

— След малко — каза му, а след това се обърна към херцога. — Няколко думи насаме, милорд.

Стояха на входа на замъка с херцогинята, графинята и трите деца; всички чакаха обяснение за безумното акостиране, което току-що бяха видели.

Изненадан от необичайно рязкото поведение на Рейнман, херцогът кимна на другите да се приберат в голямата зала и обясни, че двамата с капитана ще отидат при тях след малко. Щом останаха сами в преддверието, херцогът попита:

— Е, какво е толкова важното, че рискувахте да разбиете най-бързия кораб на кралството, за да ми го кажете ден по-рано?

— Заповеди от Короната, сър. Трябва да свикате сбор.

Лицето на херцога остана безизразно, но очите му се присвиха.

— Значи война?

— Още не, но скоро, може би. Лорд Съдърленд и херцогът на Ран твърдят, че границата е спокойна, но според слуховете Кеш се придвижва в Юга и трябва да сте готов да подкрепите Ябон или дори Крондор, ако възникне нужда.

Хенри се намръщи. Война по Далечния бряг беше възниквала само два пъти в историята на Кралството: първоначалното завоевание, когато земята бе отнета от Кеш, и след това цуранското нахлуване. Хората на Далечния бряг живееха в мир от столетие и нямаха почти нищо общо с Кеш, ако не се брояха търговците, жадни за екзотични стоки.

Но Проливите на мрака бяха друга работа. Границата между двете гигантски държави от много време бе свидетел на стълкновения и нахлувания: и едната, и другата страна търсеха изгода. Последния път бе имало мащабно нападение над Кралството, последвало нашествието на силите на Изумрудената кралица. Докато целият Запад беше в развалини, Кеш беше тръгнал срещу Крондор, но се беше прибрал с подвита опашка от мощта на чародея Пъг. Пъг беше сгълчал и двете страни заради това прахосническо безразсъдство и така си беше спечелил враждебността на Короната. Все пак урокът му бе възприет и от почти петдесет години между двете гигантски държави не беше имало по-сериозен сблъсък. Дребните гранични стълкновения в Долината на сънищата не бяха нещо необичайно, но това сега беше първият намек за голяма военна акция срещу Кралството от империята Велики Кеш.