Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Тълпата ахна, щом двамата дуелисти замръзнаха на място. За миг в залата не се чуваше нито звук, а след това Дворцовият майстор извика:

— Съдии?

Четирима съдии, по един във всеки ъгъл на зоната за дуел, трябваше да подадат знак за валидно „туше“. Двамата най-близо до края на Хенри се спогледаха, несигурни какво са видели току-що. Хенри вече седеше на пода в пълен шпагат, с единия крак изпънат напред, другия — назад, а Тай се бе задържал в позата си, с извито тяло пред оръжието на Хенри.

— Така наистина е неудобно — каза Хал достатъчно високо, за да го чуят зрителите наблизо.

— Смущаващо всъщност — отвърна Тай.

Майсторът даде знак на двамата съдии да дойдат при него и каза:

— Състезатели, върнете се на позициите си.

Тай протегна лявата си ръка и Хенри я хвана и остави противника си да го вдигне на крака.

— Сигурно боли — каза Тай, след като смъкна шлема си.

Хенри също свали своя, избута тъмнокафявата си коса настрани и изохка.

— Представа нямаш.

Щом Хенри се върна при Филип, треньорът му каза:

— Никога не бях виждал такова движение. Какво беше това?

— Отчаяние. — Хенри взе подадената му кърпа и избърса лицето си. — Наистина е по-добър от мен, знаеш ли?

— Да — отвърна Филип тихо. — Но не много. И не толкова, че да се откажеш. Може да спечели, но ти също.

— Какво бави толкова съдиите?

— Предполагам, че спорят за правото на пътека. Тайрън все още беше изпънат напред, тъй че ти нямаше правото, въпреки че той налетя на върха на рапирата ти. Аз бих отсъдил, че няма допир, и щях да ви накарам да повторите.

— Не мисля, че ще мога — отвърна Хенри и потръпна от болка. — Май ще трябва да ида на лечител, ако искам да имам деца.

— Сигурно е само мускул. Почини малко и ще се оправи.

— Усещам, че левият ми крак не е както трябва, учителю. По-слаб е, отколкото би трябвало, и ако го напрегна дори малко, боли адски.

Филип се отдръпна назад.

— Опитай напад.

Хенри опита забиване вдясно от Филип и залитна. Филип го хвана, преди да рухне на пода, потупа го по рамото и извика високо:

— Дворцови майстори!

Тримата съдии, които се съветваха, се обърнаха като един и най-старшият попита:

— Какво има?

— Трябва да се оттеглим.

Последва стон на разочарование от многобройните зрители, а Майсторът на церемониите попита:

— Защо се оттегляте?

— Младият ми майстор фехтовчик е пострадал и не може да продължи.

Тай и баща му прекосиха тепиха. Спряха при съдиите и Тай заяви:

— Мога да изчакам, ако на младия лорд Хенри му трябва време да се възстанови. Час, ако трябва, или може би утре?

Хенри — вече накуцваше видимо — поклати глава.

— Не, сър. Не мога да продължа и… — Лицето му потръпна от болка. — Подозирам, че няма да съм в най-добрата си форма за доста време. — Усмихна се на противника си. — Честита победа, Хокинс. — Сниши глас и добави: — Вероятно щеше бездруго да спечелиш. Наистина си най-добрият, когото съм срещал.

— Честно казано, никой не ме беше притеснявал толкова като теб — отвърна Тай. Погледна към съдиите и те кимнаха.

Главният съдия и церемониалмайстор обяви:

— Тъй като младият лорд Кондуин не може да продължи, отсъждаме, че този дуел е приключил. Поздравления за шампиона на Двора на майсторите Тайрън Хокинс!

Тълпата явно беше разочарована от липсата на решение с бой, но след колебливото първоначално стъписване завика възторжено. Макар и да нямаше финално „туше“, турнирът бе предложил няколко дни забавление, а шампионът несъмнено беше изключителен фехтовач.

Когато възгласите стихнаха, Тай каза тихо:

— Това ще е огромно облекчение за кралския церемониалмайстор — отлагането на галапразненството щеше да го съкруши.

Хенри погледна към кралската ложа, откъдето кралят и семейството му бяха наблюдавали финалите, и забеляза видимото облекчение на лицето на майстора на церемониите, щом той застана пред краля.

— Време е да получиш наградата си — каза Тал Хокинс на сина си. После се обърна към Хенри. — С ваше позволение, ще ви пратя приятел лечител. Може да ви оправи за ден-два. Тези натъртвания в слабините са повече от неприятни, знам. Ако не се лекуват бързо, може да се задържат месеци, години дори.

Хал прие предложението с вежливо кимване.

Двамата финалисти и придружителите им бяха отведени до кралската ложа, където се поклониха пред краля на Ролдем. Крал Карол беше застаряващ мъж с побеляла коса, но все още изглеждаше жизнерадостен и щастлив. До него седеше съпругата му кралица Гертруде, а от другата ѝ страна стоеше най-младият им син, принц Грандпри, който беше само с няколко години по-голям от двамата състезатели и бе облечен в униформата на генерал от Кралската армия, и сестра му, принцеса Стефани, великолепна в роклята си от леко надиплена жълта коприна, която изящно се стелеше по пода. Голите ѝ рамене и дръзкото ѝ донякъде деколте бяха прикрити с прозирен шал в същия оттенък. Изборът ѝ на цветове бе в контраст с лешниковокафявата ѝ коса и изумителните ѝ кафяви очи.