Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Сега, след като идването им бе нарушило дрямката му, ядосаният звяр се надигна и плесна широко с криле, за да се понесе в небето.

— Какво сега? — извика Брендан на по-големия си брат.

— Не го пускай да избяга! — отвърна Мартин.

— Защо? Не можем да го ядем!

— Да. Но става чудесен трофей на стената!

По-младият брат изпъшка примирено и пусна копието си за лов на глигани. Метна крак над врата на коня си, скочи на земята и в същото време ловко смъкна лъка си от рамото. Конят му, добре обучена и обикновено безстрашна в лов кобила, с най-голяма радост побягна колкото може по-надалече от хищника. Брендан извади от колчана си стрела с широк връх, изпъна тетивата и стреля за секунди.

Стрелата полетя вярно, порази смарагдовото същество точно в ставата на рамото и крилото и звярът потрепери. Крилото бавно се смъкна и увисна.

Мартин скочи на земята, стиснал здраво копието си за глигани; конят му хукна след кобилата на Брендан. Раненият виверн оголи зъби, надигна се и вдиша дълбоко, като издаде странен клопащ звук.

— О, проклятие! — изръмжа Брендан.

— Залегни! — извика брат му и се хвърли надясно.

Брендан скочи наляво и изпепеляващият огън проряза въздуха там, където бе стоял допреди миг. Усети как пламъците близнаха косата му — профучаха само на педя от него. Претърколи се, чу рева на виверна и усети миризмата на лютивия дим от яростната атака на звяра.

Стиснал копието, Мартин се хвърли надясно. Вивернът като че ли се обърка за миг от двамата движещи се в различни посоки противници. После впи очи в Брендан и пак засмука въздух. Според това, което Мартин знаеше за поведението на виверните, брат му щеше да бъде нападнат отново с нова огнена струя. Метна отчаяно копието, но то беше прекалено тежко и падна на земята, без да стигне до целта си.

Изведнъж, като по чудо, стрела изсвистя между братята и порази виверна в гърлото. Съществото се задави, потрепери и започна да се мята от болка. Братята въздъхнаха облекчено и затичаха напред. Мартин вдигна копието и промуши виверна, а Брендан се прицели внимателно и заби стрела точно между врата и торса, право в сърцето му. Съществото се замята и после застина.

Братята се обърнаха в посоката, откъдето бе дошла спасителната стрела, и видяха млада жена с кожени бричове, туника и високи до коленете ботуши за езда. Носеше къса пелерина, преметната през едното ѝ рамо за бърз достъп до колчана, стегнат през гърба ѝ. Лъкът ѝ — двойно извит, къс и удобен и за конници, и за пешаци — бе развит от древен цурански модел и изобщо не беше оръжие за начинаещ. Само традиционният ловджийски дълъг лък имаше повече сила и обхват.

Лицето на Брендан светна.

— Лейди Бетани, удоволствие е да ви видим, както винаги. — Метна лъка си през рамо, избърса потта от челото си и се ухили, като видя как Мартин се помъчи да обуздае раздразнението си и да го замени с безразличие.

Родени с година разлика, двамата братя лесно можеха да минат за близнаци. За разлика от по-големия им брат Хал, който приличаше на баща им, широкоплещест и с широка гръд, тъмна коса и почти педя над шест стъпки височина, те приличаха на майка си. Косата им беше по-светла, очите им бяха сини, а не тъмнокафяви, и двамата бяха гъвкави, жилести и доста по-ниски от баща си и Хал. Имаха силата на камшик и гъвкавост вместо груба мощ.

Тъмночервената коса на Бетани падаше до раменете ѝ; лицето ѝ беше елегантно и изящно оформено, а в усмивката ѝ се долавяше нещо снизходително. Тя поведе коня си към тях и падналия звяр и подметна лукаво:

— Стори ми се, че малко помощ няма да ви е излишна.

Също като братята, Бетани беше на ръба на пълнолетието, бляскава в младостта си — и я приемаше за нещо дадено. Щеше да стане на деветнайсет на следващото Средилетие, както и Мартин. Тримата бяха приятели още от съвсем малки. Баща ѝ беше Робърт, граф на Карс и васал на баща им, лорд Хенри, херцога на Крудий. Бетани бе висока цели шест стъпки — най-високата жена както в Карс, така и в Крудий.

Мартин се намръщи.

— Нали казваш, че ловът бил досаден?

— Повечето неща са досадни — отвърна тя със смях. — Промених мнението си за лова и реших да ви догоня, глупаци такива.

Шум зад нея издаде, че останалите от ловната потеря на херцога се приближават, и след миг три коня изригнаха от храсталаците. Ездачите дръпнаха юздите и изгледаха тримата млади ловци и мъртвия виверн.

Ездачът в средата беше херцог Хенри, наричан по-често Хари, тъй като баща му също беше носил името Хенри. Усмихна се широко, като видя двете момчета и дъщерята на приятеля му, застанали над падналото чудовище. Лицето му беше изгоряло от слънцето и обрулено, от което изглеждаше по-стар от своите четирийсет и девет, а в тъмната му брада се мяркаха сиви къдрици.