Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Погрижете се името на графа на Ламът също да е там — каза Хал. — Той е забележителен човек.

— Ще бъде изпълнено, ваше величество.

Обади се лорд Джеймс:

— Ако негово величество позволи, нека се оттеглим и оставим момчето да си почива.

Хал им разреши с махване на ръка, после се обърна към братята си.

— Вие останете.

Другите се изнизаха и Хал махна на Джим Дашър да се приближи.

— Още едно име: Тайрън Хокинс.

— Не съм виждал Тай, откакто сме тук — каза Мартин, — освен на церемонията, когато се спотайваше в ъгъла заедно с теб.

Джим се усмихна.

— Неговото име е първо в списъка, ваше величество.

— Твой заместник? — попита Хал. Джим кимна. — Ама разбира се. — Той се засмя. — Никога не бих предположил.

— Това беше идеята, ваше величество — отвърна Джим. — Подготвям го от години. Ако бяхте предположили, значи не съм го обучил достатъчно добре.

— Баща му знае ли?

Джим поклати глава.

— Мисля, че Тал подозира, но не знае със сигурност. И двамата Хокинс са добри хора, но служат поравно на Конклава, Островното кралство и Ролдем. Тай ще постави нуждите на Короната над всичко. Верността на Тал е по-раздвоена: като момче Конклавът му е спасил живота.

— И къде е Тай сега?

— В покоите ми, довършва някои доклади, за които не ми стигна времето, и добавя собствените си препоръки към онзи списък, но ще бъде облечен и готов навреме, за да го обявите за барон при кралския двор на празненството довечера, като възнаграждение за службата му към Короната. По-висока титла би привлякла внимание, но тъй като е безземен, ще може да обикаля лесно при нужда.

— Планирал си го от доста време, а?

— Това си е част от занаята, ваше величество — ухили се Джим Дашър. — Тай избира собствения си наследник и ще започне да го подготвя много скоро. Необходимо е. — Приведе се към Хал, така че да го чува само той. — Като му дойде времето, Тай ще ви каже всичко, което е нужно да знаете. И ще има някои неща, които можете да знаете само той и вие, ваше величество.

После Джим се обърна към Мартин.

— Не ви завиждам, ваше височество. Малко по малко започват да пристигат сведения. Западът е в руини. Нещо с невъобразим мащаб се е случило на изток от стария ви дом. Когато узная повече, разбира се, ще съставя пълен доклад. Но може би ще откриете, че Ябон и Крудий не са каквито бяха.

— Наистина трябва да пратим някого да погледне какво става, Хал — каза Брендан.

— Ще пратим — съгласи се кралят. — А сега, има ли още нещо, което трябва да знам, преди да се опитам да си почина поне малко?

— Само още стотина срещи, няколко държавни брака за уреждане и няколко заповеди за екзекуция за подписване, но те могат да почакат.

Джим се поклони и докато се обръщаше към вратата, Хал каза:

— А лейди Франсиезка? Ще се ожените ли?

Джим се усмихна и това бе най-искреният израз на удоволствие, който Хал някога бе виждал у него.

— Не мисля, че имам избор, нали? — После се поклони и излезе.

На вратата се почука. Брендан погледна към Мартин и Хал и накрая каза:

— Добре де, аз ще отворя.

Братята му се засмяха.

Брендан отвори. В стаята влезе майка им и го прегърна. Херцогиня Каралин едва сдържаше радостните си сълзи. Пренебрегвайки всякакви рангове и официалност, прегърна момчетата си в реда, в който ги намери, Мартин след Брендан.

Хал я прегърна последен и каза:

— Майко, защо не дойде веднага?

— Казаха ми, че си зает с държавни дела… ваше величество.

— Никога не чакай никого, когато имаш нужда да ме видиш, майко.

Брендан подаде глава през вратата и извика:

— Още вино за краля! — Дори не си направи труда да забележи кой слуга забърза да изпълни поръчката. Затвори вратата и се усмихна. — Тази работа с кралския брат си има някои предимства.

Празненството беше пищно — церемониалмайсторът го бе планирал в продължение на месеци поради дългото забавяне на коронацията на новия крал. Хал трябваше да изтърпи почитта на всички присъстващи; часове наред седеше и гледаше как хора, които почти не познава, коленичат пред него и му се вричат в любов и вярност.

Когато най-сетне официалната част приключи, той стана и прочете прокламация, съставена от Джим, с която даваше прошка на някои благородници, които почти не познаваше, обявяваше край на враждите и обещаваше да е мъдър и справедлив владетел.

Принц Албер Ролдемски, представен малко по-рано като посланик на баща си, крал Карол, размени няколко думи с Мартин, който кимна, изкачи се по трите стъпала на подиума и прошепна: