Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Нали няма други претенденти за трона — освен ако Монтгомъри не е развил някакви амбиции? — попита Мартин.

Хал поклати глава.

— Е, тогава церемонията ще е сравнително кратка.

— Така поне ме уверява Джим Дашър — отвърна Хал.

Брендан стана и се прозя.

— Кога сте виждали храмова церемония, която да е кратка? Аз отивам да си лягам.

— И аз — каза Мартин.

Двамата братя пожелаха на Хал лека нощ и се оттеглиха. Той повика слугите да разчистят посудата и се отправи към спалнята си. Отиде до прозореца, през който се виждаше изгряващата бледа Голяма луна — Малката вече бе високо в небето, — и се взря към корабите, пуснали котва в залива. Чувстваше се толкова различен от последния път, когато бе зърнал тази гледка, докато се подготвяше да изиграе своята роля във войната.

Въздъхна и реши да си ляга. Войната може и да бе свършила, но службата му на Короната щеше да продължи още години. Мартин и Бетани щяха да се венчаят при първа възможност, може би някъде в близките седмици, като се имаше предвид хаосът по Далечния бряг и пристигането на баща ѝ за Събранието. А Брендан? Хал се усмихна. Най-малкият му брат вероятно щеше да стане другар по оръжие на Тай Хокинс и да гуляе във всяка кръчма, хан, игрален дом и бордей по крайбрежието на Кралско море, преди да уседне.

Хал се взря към малкото светлинки по бордовете на корабите в пристанището и мислите му неволно полетяха през морето към Ролдем, където… Той остави тази мисъл да отмине. Бъдещето му бе да служи на своя народ, а това не включваше да е с жената, която обича, затова той се опита да отклони ума си от най-красивото лице, което бе зървал, и да го насочи към една среща със съдбоносна важност на заранта.

Сънят дойде много бавно.

На Събранието на лордовете се говореше приглушено и под повърхността къкреше гняв. Някои от присъстващите в залата се бяха срещнали като противници на бойното поле само преди седмица или пък бяха яростни политически съперници отпреди това. Водачите, които подкрепяха Оливър, бяха или мъртви, или в затвора, но много от васалите им получиха прошка от Едуард, тъй като просто се бяха подчинявали на законните си господари.

И все пак всички тук се прекланяха пред неизбежното: бяха дошли да видят коронясването на един крал. Трима младежи стояха в готовност да предявят претенциите си към трона по кръвно право, макар че и тримата щяха да отстъпят пред мъжа, който се бе отпуснал върху истинско море от възглавници наблизо. На Хал му се струваше, че в цвета на Едуард има подобрение, макар че още изглеждаше много слаб. Седеше търпеливо в една носилка, носена от четирима дворцови стражи.

И четиримата претенденти носеха червените мантии на принцове на Кралството, макар че Хал се смущаваше от своята. На Мартин, изглежда, му бе безразлично, очите му бяха насочени единствено към Бетани, която стоеше в галерията с други семейства на дребни благородници; докато Брендан определено се перчеше в своята. Хал прошепна на най-малкия си брат:

— Не можеш да я носиш, за да впечатляваш кръчмарските прислужнички в града обаче.

Брендан зяпна.

— Как…

Отекнаха гонгове и влязоха върховните жреци на Ишап. Древната сводеста зала се използваше само за официални срещи между краля и Събранието и за коронацията на нов монарх. Беше пропита с история. Ишапийците бяха следвани от още шестнайсетима жреци, по един от четирите велики и дванайсетте по-малки ордена. Хал забеляза, че някои от тях са много млади и нервни, и се зачуди колко ли истина има в слуховете, че голям брой жреци са загинали при някакъв все още неразкрит катаклизъм.

В залата отекна звукът от преместването на големи греди, за да се залостят страничните врати, както бе по традиция, и над церемонията се спусна атмосфера на тържественост. Един ишапиец затвори последната врата към залата и я запечата с восъчен печат и Хал се зачуди дали печатът е магически, както се разправяше в старите истории, и никой, освен жреца не може да го счупи, преди да бъде коронясан нов крал.

Най-старшият ишапиец се приближи и застана пред трона, с лице към четиримата претенденти. Удари равномерно с жезъла си по пода шестнайсет пъти, по веднъж за всеки от боговете, и изрече напевно:

— Дошли сме да коронясаме краля!

— Ишап да благослови краля — отвърнаха другите жреци.

— В името на Ишап, върховния бог, и в името на четирите велики и дванайсетте нисши богове, нека всички, които имат претенции към трона, излязат напред!