Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— А сега, преди всичко останало, ваше величество, трябва да стигнем до някои решения, които да бъдат обявени на празненството довечера. — Усмихна се, щом видя да внасят поднос с чаши и кана вино. Изчака, докато предложиха първата на Хал и той я отклони с махване на ръка, после с радост прие една. — Може би ще искате да размислите, ваше величество.

— Лорд Джеймс — каза току-що коронясаният крал. — Когато сме насаме, наричай ме Хал.

— Няма да стане, ваше величество — отвърна старият благородник. — Отсега нататък вие сте нещо повече от Хенри Кондуин от Крудий: вие сте самото Островно кралство. Когато императорът на Кеш разговаря с вас, всъщност Кеш разговаря с Островите. — Размаха пръст и го сгълча: — Не можете да си позволите да забравяте, че вече не сте просто човек, а въплъщението на цял народ. — После старият херцог се облегна в стола си. — И така, докъде бях стигнал? А, да. Първата работа, сир, е, че трябва да приемете оставката ми. Напускам службата. Прекалено съм стар вече за тези глупости.

Хал осъзна, че сега той е единственият съдник по някои от най-важните държавни въпроси.

— Съжалявам да го чуя, милорд. Съветите ви винаги са добре дошли.

— Сир — каза Джеймс, — не смятам да умирам поне още няколко седмици. — Сви рамене. — Може да устискам даже годинка-две. Но се налага да направим промени, и то веднага, защото в момента дворът е толкова замаян от промени, че още няколко няма да имат значение.

Хал погледна Джим Дашър.

Мъжът с множество титли и роли вдигна ръце.

— Аз също се оттеглям, ваше величество, ако ми позволите. — Видя объркването на Хал и каза: — Ролята ми не беше компрометирана, но свърши. Не мога повече да се преструвам на дребен благородник от Кралството, който заема служба благодарение на високопоставения си дядо. След катастрофата със сър Уилям Алкорн и нападенията срещу благороднически родове в Кеш и Ролдем целият ни разузнавателен апарат има нужда от преустройство, от върха надолу.

Хал помълча за момент, после каза:

— Предполагам, че имаш наум подходящ заместник?

— Напълно сте прав, ваше величество. Ще поговорим за това по-късно насаме, ако позволите.

— А ти какво ще правиш? — попита Хал.

— Смятам да напусна Риланон и да си построя дом на едно кокетно малко островче югозападно оттук. — И погледна лейди Франсиезка.

Тя се усмихна.

— Моята роля също стигна своя край, ваше величество. Аз също ще се оттегля и ще се преместя в… нов дом.

Хал се засмя.

— Е, предполагам, че щом ние губим услугите ви… — Видя как херцог Джеймс поклати глава и повтори безмълвно с уста „ние“.

Без да спира да се смее, Хал продължи:

— Предполагам, че щом ние губим услугите ви, е хубаво, че и двамата заминавате за някакъв остров, където не можете да причините много вреда. — Погледна лорд Джеймс. — Тогава, милорд, кой ще ви замести в Риланон?

— Граф Монтгомъри — отвърна Джеймс. — Той е способен администратор, ваш много далечен братовчед и макар че никой не би го нарекъл гений, е посвоему умен човек. Намерете някой да го замести като граф на града и всичко ще е наред.

— Ще се вслушам в съвета ви… ще се вслушаме в съвета ви — поправи се Хал. — Уф, ще ми трябва известно време да свикна с това.

— Крондор — продължи Джеймс. — Ще ви трябва силна ръка в Крондор.

Без никакво колебание Хал каза:

— Мартин. Не може да е никой друг. Той е най-силният, умен и достоен човек, който може да желае един брат, и ще бъде нашата твърда опора на запад. Освен това е наследник на трона, докато се оженя и ми се роди син.

Брендан се ухили на изненадата на Мартин.

— Предполагам, това означава, че графиня Мариан ще надделее над Бет в спора им да не се жени за херцог. — Обърна се и видя Хал да се взира в него. — Какво? — Усмивката му помръкна. — Тоест, какво, ваше величество?

— Ти си новият ми граф на Риланон.

— Защо, ваше величество? Има много други…

Хал вдигна ръка.

— Имаме нужда да си наблизо. Създаваше достатъчно проблеми като херцогско синче. А като брат на краля? Искам да те държа изкъсо. Освен това под момчешкото ти държане и безотговорност се крие практичен ум и твърда решимост. Ще имам нужда и от двете.

Брендан не изглеждаше доволен, но другите се усмихнаха. Джим Дашър каза:

— Ваше величество, подготвил съм списък с имена на хора, които заслужават специално признание за ролята си в последната война. Ще го прегледаме по-късно, но има няколко вакантни поста за запълване и тези имена заслужават внимателно обмисляне. — Докато останалите си бяха почивали след завръщането от битката в Полята на Албалин, Джим бе чел доклади до късно през нощта и бе съставял подробни бележки и списък с препоръки за Хал. Някой си капитан Дю Гал от Силден и някой си сержант Крибс от Саладор, както и други, които Джим бе срещнал при пътуванията си по време на войната или бе чел за тях в разни доклади, щяха да открият, че имената им са в този списък. Дю Гал още не го знаеше, но щеше да стане новият херцог на Саладор, а Крибс — рицар-маршал на града. И двамата бяха призовани в Риланон и сега чакаха в квартири в града да бъдат извикани в двореца.