Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Четирима стражи вдигнаха носилката на Едуард и я преместиха две крачки напред, докато тримата братя пристъпиха като един.

Ишапиецът дойде и застана пред Брендан.

— Сега е часът и тук е мястото. — Докосна Брендан по рамото с жезъла си. — По какво право идваш пред нас?

Брендан почувства внезапна принуда и осъзна, че жезълът притежава магия, която му пречи да изрича друго, освен истината. Както го бяха учили, отвърна:

— По рожденото си право.

Жрецът повтори въпроса и на останалите трима, а после се върна да застане пак пред Брендан.

— Обяви името си и претенциите си — каза той.

— Аз съм Брендан Кондуин, син на Хенри, от кралската кръв — отвърна Брендан според получените указания.

После жрецът застана пред Мартин и повтори въпроса.

Мартин отвърна:

— Аз съм Мартин Кондуин, син на Хенри, от кралската кръв.

Още една крачка вдясно и жрецът се озова пред Хал. Потрети въпроса.

— Аз съм Хенри, син на Хенри, от кралската кръв — отвърна Хал и в залата се разнесе тихо мърморене.

Жрецът застана пред Едуард, който се надигна в носилката, доколкото можеше. Допря жезъла до рамото му и каза:

— Обяви името си и претенциите си.

— Аз съм Едуард, принц на Крондор, и нямам претенции.

Залата изригна.

Жрецът тропна няколко пъти по пода с железния накрайник на жезъла, за да накара тълпата да замълчи. После попита Едуард:

— Не предявявате ли претенции?

— Майка ми беше от кралската кръв. Аз имам по-слаби претенции.

Върховният жрец на Ишап, изглежда, не бе сигурен какво точно чува. Традицията диктуваше само хора с претенции да излизат напред и той нямаше представа какво да каже. Едва не запелтечи, а после попита:

— Не предявявате ли тази претенция, принце на Крондор?

Настъпи кратка тишина и принц Едуард отвърна:

— Не. — Даде знак на Чарлз дю Батира, който излезе напред и подаде на жреца един свитък. — Накарах херцога да ми стане свидетел за това още преди да ме ранят, в случай че не доживея до този ден. Отказвам се от претенциите си като наследник. Нещо повече, тъй като нямам мъжко потомство, обявих Хенри Кондуин, втори с това име, за свой наследник. Не бих могъл да съм по-сигурен, че е достоен да носи короната, дори да имах честта да съм негов баща, а той да е мой син.

Залата отново се изпълни с тихи гласове, които мърмореха въпроси и обвинения, подкрепа и отричане. Железният накрайник на жезъла удари по камъните. Жрецът огледа лицата едно по едно и каза:

— Тъй като наследникът се отказва от претенциите си, както е засвидетелствано и потвърдено тук, тъй да бъде.

Върховният жрец на Ишап даде знак на един от другите жреци да му донесе възглавничката, върху която лежеше древната корона на Островите.

— Сега е часът и тук е мястото. Дошли сме, за да станем свидетели на коронацията на негово величество Хенри, петия с това име, като наш истински крал. Има ли някой тук, който оспорва правото му? — Неколцина лордове изглеждаха намусени, но всички, които биха се възпротивили яростно, бяха или мъртви, или във вериги. Той се обърна към Хал. — Хенри, ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли наш крал?

Хал стоеше онемял. Няколко дълги мига се опитваше да осмисли ставащото. Херцогът на Батира прошепна:

— Съгласявай се, Хал, преди да сме започнали нова гражданска война!

Хал погледна Мартин, който му кимаше окуражително, после Брендан, който, изглежда, бе разкъсван между шока и въодушевлението; а след това видя натъртеното „да“, изречено само с устни от лейди Бетани. Зад тях, почти в сенките, стоеше Джим Дашър и разговаряше под сурдинка с Тай Хокинс. И двамата му кимнаха бързо. Хал си пое дълбоко дъх, преглътна тежко и каза:

— Ще бъда ваш крал.

След миг на затишие стаята се изпълни с гласове, отначало само няколко, но после бързо се увеличиха, щом дори противниците на Едуард осъзнаха, че е избегната голяма опасност и мирът е възстановен.

Приближи се един жрец на Сунг и даде знак на двама други, които свалиха червената мантия от раменете на Хал и я замениха с пурпурната кралска мантия. Простичкият стар златен обръч бе положен на челото му.

Жрецът произнесе:

— Сега е часът и тук е мястото. Хенри Кондуин, син на Хенри, от кралското потекло, заклеваш ли се да браниш и защитаваш Островното кралство, да служиш вярно на народа му, да се грижиш за неговото добруване и благополучие?

— Аз, Хенри, се кълна в това.

Върховният жрец го отведе до трона и той седна на него. После жрецът коленичи, хвана ръката му и целуна херцогския пръстен, който щеше да бъде заменен с кралски, а после стана. Един древен меч, за който легендата твърдеше, че някога е принадлежал на Данис, първия кондуински крал, бе изнесен и положен върху коленете на Хенри.