Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Отмина часът на нашия избор — рече старият жрец. — Обявявам Хенри, петия с това име, за наш истински, законен и неоспорим крал!

— Да живее Хенри! Да живее кралят! — завика тълпата.

Жрецът на Ишап поде напев и восъчният печат бе счупен. Всички присъстващи на Събранието излязоха напред да се поклонят на новия крал. Хал бе толкова зашеметен, че едва му стигна умът да махне на Мартин и Брендан да застанат до него. Когато най-сетне донесоха принц Едуард на носилката му, Хал стана от трона, приближи се и протегна ръката си с пръстена, за да не се налага на Едуард да се опитва да изкачи стъпалата до трона.

— Защо? — попита Хал.

Едуард се усмихна.

— Както казах, надявам се да ми простиш. Защо ли? Защото това бе единствената ми възможност, кралю мой. Един древен и уважаван род възкръсва и заема полагащото му се място, за да управлява земята ни. Аз не мога да имам синове, но и да имах, не бих могъл да съм по-горд с тях, нито да ги обичам повече, отколкото теб, кралю мой. — Сълзи се стичаха по лицето на Едуард. — Аз съм твоят най-верен слуга.

— Ще останеш с мен — каза Хал, чиито очи също се бяха напълнили със сълзи, — и още дълги години ще разчитам на твоята мъдрост.

Херцогът на Батира дойде и застана пред Хал.

— Ваше величество, преди да започне празненството тази вечер, имаме някои не толкова приятни задължения. Става въпрос за някои благородници, които са настанени в не особено гостоприемни покои тук в двореца, най-вече Чадуик от Ран.

— Погрижете се за удобството му — каза Хал, — а когато пристигне откупът за Едуард, прибавете Чад като подарък. Може да отиде да живее при Оливър в Маладон. Прокуден е от Кралството под смъртна заплаха. Другите случаи ще ги разгледам утре. Ще изслушам защитите им един по един. Онези, които ми се закълнат във вярност, могат да запазят титлите и имуществото си. Другите са свободни да последват Оливър и Чадуик на изток.

Батира кимна.

— Ще поговорим по-подробно на сутринта, ваше величество. Неколцина от тях наистина трябва да бъдат обесени. — Поклони се и се оттегли.

Сякаш отникъде се появиха слуги, следвани от стария херцог Джеймс Риланонски.

— Нещата се развиха по-добре, отколкото се надявах — каза той. Поклони се. — Ваше величество. Вървете да почивате и се пригответе. Ще откриете, че тазвечерното празненство е само първото от многото, които ще се устройват в идните години, а те могат да са отегчителни като голяма меса на църковен празник.

Когато тримата братя стигнаха до личните покои на краля, там чакаха Джим Дашър и лейди Франсиезка Сорбоз. Хал не им даде време да се поклонят, а каза:

— Ти ли пусна тази идея в главата на Едуард, Джим?

Джим се усмихна.

— Напротив, ваше величество. Моята идея бе Едуард да вземе короната, да ви обяви тихомълком за наследник, а след няколко години да абдикира. Той възрази заради здравословното си състояние, очевидно, но също така и защото това би дало на заговорниците време да се реорганизират, което може да доведе до нова война. — Хвърли поглед към лейди Франсиезка. — Всъщност, да ви кажа, неговата идея беше наистина по-добра. Освен ако не смятате да се затриете по някакъв начин, ваше величество, политическите ви врагове ще трябва да чакат много дълго, преди да се опитат да заграбят короната.

Хал осъзна, че още носи на челото си традиционния златен обръч, свали го и го хвърли на масата, което едва не накара един слуга да припадне от ужас. Мъжът се втурна да го вземе и да го сложи отново върху кадифената му възглавничка.

— Политически врагове ли? — попита сухо Брендан. — Издигнал си се, братко.

— Той си ги спечели преди по-малко от час — обясни лейди Франсиезка и добави: — Както и съюзници. Принц Албер Ролдемски ще действа като посланик на баща си на Островите и ще ви предложи вечното приятелство на Ролдем пред всички присъстващи на празненството довечера.

— Тази вест е добре дошла — заяви Мартин. — Според каквото съм видял и са ми казвали, шансовете ни за победа щяха да са много по-малки без помощта на Ролдем.

Джим кимна.

— Мисля, че пак щяхме да надделеем, но не толкова лесно. Участието на Ролдем ни осигури по-бърза победа и по-малко загинали.

Хал седна и осъзна, че всички други още стоят прави.

— О, я сядайте — каза той и махна с ръка. — Ще ми трябва известно време да свикна с това.

Джим се приближи и сложи ръка на рамото на новия крал.

— Така е, сир, но вие имате години пред себе си, а също и приятели.

В стаята бавно влезе лорд Джеймс. Поклони се толкова ниско, колкото му позволяваше здравето, и прие с радост стола, донесен му от един слуга.