Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Беше толкова хубаво да си жив.

Звъняха камбани.

Риланон празнуваше, тъй като заплахата от война бе отминала и войските, които в продължение на месеци бяха лагерували пред града, ги нямаше. От гърба на коня си Хал устоя на желанието да се зарадва на победата. Херцогството му все още се владееше от чужденци, а наскоро бе станал свидетел на гибелта на твърде много добри хора. Не беше в настроение за политическите игри в Събранието на лордовете, на което бе длъжен да присъства като благородник на Островното кралство и възможен претендент за трона по кръвно родство. Кимаше на ликуващата тълпа, но умът му бе далеч.

Джим Дашър го бе уверил, че в този случай одобряването на новия крал ще е сравнително кратко, тъй като въпросът вече е решен и всякакви политически маневри, които могат да се случат на Събранието, ще са просто за спечелване на благоразположението на краля, а не размяна на подкрепа срещу услуги, което според Джим бе съвсем различно нещо.

Хал хвърли поглед наляво и видя братята си да се усмихват и да махат на тълпата, наредена покрай улицата от пристанището до двореца. Яздеха зад паланкина, в който бе принц Едуард. Накрая щеше да се състои церемония по коронацията, Едуард щеше да бъде обявен за крал, а после щяха да се опитат да върнат Кралството в що-годе нормално състояние.

Докато влизаха през главната порта на двореца, Хал се зачуди как ли ще стане това. Докладите от запад съобщаваха за чудовищен катаклизъм, може би вулканично изригване в района на Сиви кули. Подробностите бяха оскъдни, но изглежда имаше огромни разрушения. Дори и без това допълнително бедствие все още му предстоеше да се справи с проблема от хиляди кешийски заселници в Крудий и някои части на Ябон. Знаеше, че ще трябва да използва новосъздадения съюз с ябонския херцог и особено с графа на Ламът, за да си възвърне някаква значима част от Крудий. А в настоящия момент последното, за което му се искаше да мисли, бе нова война.

Е, поне гражданската война бе свършила, заключи Хал с известно облекчение, докато един лакей се приближи да вземе коня му. Оливър беше във вериги, в един фургон, който скоро щеше да влезе в този двор, и оттук щяха да го ескортират до малък, но добре обзаведен апартамент, където да живее под стража, докато семейството му разори Маладон и Симрик, за да събере откупа за връщането му. Това абсурдно богатство щеше да помогне за възстановяване на щетите, нанесени на Кралството, а също и да гарантира, че Маладон и Симрик ще имат да плащат дългове в течение на години преди изобщо да си помислят за финансиране на нова война.

Чадуик от Ран не се радваше на чак такова уважение и сред съветниците на Едуард имаше една групичка, която смяташе, че кратък процес и дълго въже или брадвата на палача са подобаващ начин да се приключи този въпрос, докато други бяха заели позицията, че Чадуик само е подкрепял човека, когото е смятал за най-добър претендент за трона.

Хал се радваше, че не му се налага да взима тези решения. Едуард се оправяше бавно и още бе много слаб, но разполагаше с Джим Дашър и дядо му да го съветват, както и с други предани благородници като херцозите на Батира и Силден.

Хал и братята му бяха отведени в покои в изненадваща близост до кралския апартамент и си отдъхнаха там, преди да си спретнат тиха вечеря, само тримата. Не приказваха много, тъй като най-после започваха да осъзнават мащабите на преживяното след кешийското нашествие в Крудий и изведнъж пред тях се възправи застрашително въпросът какво ще правят оттук нататък.

— Не мисля, че някога съм бил толкова уморен — подхвърли Хал.

Мартин само кимна разсеяно.

Брендан се засмя.

— Той чака да пристигне Бетани, заедно с майките ни.

Хал се ухили.

— Липсва ли ти?

— Все едно е лявата ми ръка — отвърна Мартин. — Още не знам как майка ѝ е приела новината.

Хал се засмя и наклони стола си назад.

— Няма значение. Твоят суверен е дал разрешението си.

Мартин трепна.

— За теб тя може да е жена на твой васал, но на мен ще ми бъде тъща.

Брендан се засмя.

— Гледай да си родите скоро бебе. Жените винаги са щастливи да станат баби.

— Ще го имам предвид — отвърна Мартин с усмивка.

— Утре ни предстои тежък ден — каза Хал. — Знаете, че трябва да присъстваме.

Нито един от братята не изглеждаше доволен от този факт.

— Знаем — промърмори Мартин.

— Това е само формалност — оплака се Брендан.

— Само че важна — заяви Хал. — Това е най-дългият период, който сме карали без крал, и втората ни гражданска война от основаването на Кралството. Трябва да покажем подкрепата си за Едуард. Дори далечни братовчеди като нас трябва да застанат категорично зад новия крал.