Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Богинята, която приличаше на Сандрина, застана пред Пъг и той усети в него да трепва веселие.

— Дала.

Тя кимна и му отвърна с усмивката на Сандрина.

— От онези, които не са на моя служба, ценя най-високо теб, пазителю на този свят. Казвам да. — И тя също изчезна.

Един бог в сребърно, слаб и потаен на вид, рече:

— Гуисва казва да. — И изчезна.

Следващият бог пристъпи напред.

— Прандур казва да! — И изчезна в огнен стълб.

— Той винаги обича да театралничи — отбеляза Калкин. Обърна се и погледна Ишап и Арч-Индар. — Вече няма нужда от вас. — И двамата богове Регулатори изчезнаха.

Калкин, известен още като Банат, се усмихна.

— От всички смъртни, които съм познавал, Пъг, ти си ми сред любимците. Ще зачета молбата ти и ще кажа да. — После изчезна и той.

Пъг погледна към Лимс-Крагма.

— Ти си последната, Богиньо на смъртта.

Тя кимна.

— Не ми е в природата да сключвам сделки със смъртните, тъй като моята власт е неумолима. Достатъчно ми е само да чакам. Ти обаче създаде уникална ситуация и ще призная, че намирам това нарушаване на правилата за дразнещо. — Хвърли поглед към мястото, където допреди малко бе стоял Калкин. — Но Арч-Индар е права; ти си заслужи да обмисля сериозно молбата ти. Нещо повече, имаш право: твоят син ще бъде по-могъщ защитник. Той ме подчини на волята си още преди да разбира напълно какво прави — подвиг, който никой друг смъртен не е постигал, дори и ти. Смятам, че изборът ти е най-мъдрият възможен. Ти ще получиш смърт, а Магнус ще получи живот.

— Какво да правя? — попита Пъг.

— Трябва да пуснеш това пипало на времето.

Пъг сведе поглед и осъзна, че онова, което стиска в лявата си ръка, чудната малка енергия, затворена в юмрука му, е самото време.

— Наистина ли? Това ли е всичко?

— Да — отвърна тя.

Пъг отвори ръка и пусна късчето време.

Изведнъж се озова пак в рухващата яма, със стенещата планета около себе си, която виеше, сякаш самата тъкан на съществуванието се късаше и бе засмуквана надолу в дупката към пустотата.

Пъг осъзна, че това е мигът преди смъртта му. Посегна натам, където Магнус бе на секунди от гибелта, и с всяка останала му трошица сила изгради защитна сфера около сина си и го запрати колкото можеше по-надалеч.

После смъртта дойде.

Лимс-Крагма се обърна и Павилионът на боговете отново бе пълен с другите. Тя се огледа и каза:

— Той няма да се измъкне толкова лесно, колкото си мисли.

Споменът за Арч-Индар се обади:

— Той заслужава много. Пожертвал е повече от всеки друг. Заслужава да бъде щастлив.

По устните на Богинята на смъртта заигра тъничка усмивка.

— Това може да се уреди.

Магнус нямаше представа какво се е случило. Беше почувствал как енергията, която обуздаваше за баща си, бе изтръгната от него, беше направил всичко по силите си да измъкне всички, после бе почувствал вълната от енергия, която го връхлиташе, за да го унищожи. В един миг смъртта му изглеждаше неминуема, а в следващия изведнъж се озова в защитна сфера от магия, която летеше през небесата като камък, метнат от великан.

Носеше се през буреносните облаци и едва успяваше да запази съзнание, докато се премяташе и въртеше, а когато се приземи на мили оттам, бе зашеметен и изтръпнал.

Лежеше неподвижно на земята и полагаше усилия да си събере ума, но тежките задачи, които бе изпълнявал, шокът от прекъсването на магическата мрежа, всичко това го надви и той загуби съзнание.

Часове по-късно се размърда. Вдиша дълбоко. Въздухът бе натежал от влага, сякаш току-що бе отминала някаква буря. Отне му минута да се съвземе и да седне. Осъзна, че е оплескан в кал и прогизнал до кости.

Видя слънцето над хоризонта на изток и осъзна, че е проспал остатъка от нощта. Беше нов ден и той беше жив.

Огледа се за някакъв ориентир и прецени, че се намира някъде между унищожената долина, където се бе намирал Е’бар, и северната граница на Кралството, близо до предпланините на Камен връх.

Пое си дълбоко дъх и пожела да се пренесе обратно на върховете над долината.

Материализира се насред въздуха и успя да спре, преди да полети във въртопа долу. Кратерът бе огромен, беше погълнал планинска верига, широка повече от сто мили, и бе заличил всичко от Кралския път към Ябон до земята на джуджетата.

Магнус се взря надолу към кълбящите се облаци от прах и пушек, под които играеха мълнии, озарявайки праха отвътре. Можеше да усети вилнеещата магия, остатъчните ефекти от безпрецедентното чародейство, което баща му бе използвал, за да отблъсне нашествието на Ужаса в този свят. Приложи воля, за да се спусне по-ниско.