Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

— Кой? — попита Пъг. — Останаха малцина с някаква сила и никой със сила и опит, за да пазят този свят.

— Отлично съзнаваме това — отвърна Лимс-Крагма.

— Споменахте за две неочаквани неща. Кое е второто?

— Ти замрази онзи Ужас във времето, ето защо той спи и докато тази времева нишка не достигне завършека си, ще остане така. А когато ти замрази нишката, замрази и себе си в нея. — Калкин посочи лявата ръка на Пъг и магьосникът я вдигна, за да я огледа. Осъзна, че я е стискал в юмрук през цялото време след пробуждането си и че вътре мърда нещо мъничко, но удивително. Пъг изпита слабо задоволство.

— А само драконите могат да боравят с времето — каза тихичко той.

— Значи… — Калкин сви рамене.

— Докато съм тук, не съвсем мъртъв, ти нямаш власт над мен — каза Пъг на Лимс-Крагма.

— Да — призна тя. — Ти не си нито в царството на живите, нито в това на мъртвите. — Приближи се да застане пред Пъг и той отново се удиви на студената ѝ красота. — Но преди да го сметнеш за начин да ме измамиш, осъзнай следното: ти си пленен между царствата на живите и мъртвите и трябва да направиш избор.

— Да живея или да умра ли? — попита Пъг. — Изборът ми изглежда лесен.

— Не — отвърна Калкин, — защото не си и жив. Можеш да останеш тук, да делиш мястото с другите чакащи богове или да се носиш като дух и да наблюдаваш живите, но не можеш да се върнеш сред тях без наша помощ.

— Да разбирам ли, че ми предлагате тази помощ?

Един бог, в който Пъг позна Асталон Справедливия, каза:

— Ако я искаш. Ние разгледахме твоята саможертва и гласувахме: шестима за живот и шестима за смърт. Така че решението остава за теб. Така е справедливо. Ако избереш смъртта, това твое съществувание ще свърши и ще продължиш нататък. Заслугите ти са големи, Пъг, и макар някои тук да имат чувството, че си накърнил достойнството им в миналото — той хвърли поглед към Лимс-Крагма, — наградата ти в следващия живот ще е огромна.

— Настоятелно те моля да обмислиш това — каза Калкин. — Ужаса спи в ямата под Потъналите земи, както ще стане известен този кратер, и ако се събуди, само ти сред смъртните можеш да се изправиш срещу него. Избери живота. — Той се усмихна също както Джими преди толкова много години и добави: — Освен това нещата са много по-интересни, когато си наоколо.

Пъг се замисли и отвърна:

— Не.

— Не ли? — попита Лимс-Крагма. — Тогава да те отведа ли в залите си?

— Не — каза Пъг. — Ще сключа сделка с вас.

— Каква сделка? — попита Сунг Чистата.

Пъг огледа боговете и каза:

— Има друг, който е много по-добър, отколкото бях аз на неговата възраст, и ще стане много по-добър, отколкото съм сега, като стигне настоящата ми възраст. Магнус трябва да бъде спасен, за да пази този свят. Той ще възстанови Академията и Конклава и в крайна сметка ще имате по-могъщ пазител, отколкото аз бих могъл да бъда някога.

— Би дал живота си за живота на сина си? — попита Лимс-Крагма.

— Винаги и безусловно — отвърна Пъг. — Договорихме ли се?

Дванайсетте бога се спогледаха, а сенчестият спомен за Арч-Индар заблещука, като че ли внезапно бе станал по-ярък спомен, отколкото допреди миг.

— Той си го е заслужил!

Една възрастна жена в прости одежди, от която лъхаше лек аромат на пшеница, пристъпи напред, взря се в Пъг и рече:

— Да. Тъй казва Силбан Майката. — И изчезна.

Млада русокоса жена в бяло, с големи сини очи с палав намек в тях, кимна и рече:

— Аз, Рутия, казвам да, и нека късметът следва сина ти, Пъг, поне известно време. — После изчезна.

Мъж със зачервени очи и сиви одежди, които напомняха най-вече на одеждите на ужасяващите Нощни ястреби, пристъпи напред.

— Аз, Кахули, казвам да. — И Ловецът на бегълци изчезна.

Асталон пристъпи напред.

— Аз, Справедливия, казвам да. — И също изчезна.

Килиан, облечена в рокля от зелени листа, с венец от цветя в тъмната ѝ като пръст коса, рече:

— Аз казвам да. — И изчезна.

Следващата, излязла напред, беше слабичка жена, също облечена в бяло, но без палавото излъчване на Рутия. Поведението ѝ бе сдържано.

— Аз, Латимса, казвам да. — После изчезна.

Воин с огромни плещи, с червена броня и с великански меч на гърба, излезе пред Пъг и сложи ръка на рамото му.

— Войната сама по себе си е безсмислена. Ако не служи на по-висша цел, тя е най-ужасното нещо — всички истински воини го знаят. Ти ми служи по-добре от всеки жив смъртен, но винаги за общото благо, освен това скърбиш за загубата на невинните и носиш това бреме. Ти си добър човек. Тит-Онанка казва да. — После богът на войната изчезна.