Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Като се рееше над прахта и пепелта, протегна сетивата си надолу и моментално разбра две неща: първо, имаше някакво зло присъствие, огромно проявление на Ужаса, което още бе там, на мили под него, но спеше и не помръдваше; второ, магията бе побесняла и промените, предизвикани от нея, вече започваха да личат. Един ден Магнус щеше да се върне да изследва това място, защото знаеше без никакво съмнение, че каквото намери в този кратер, ще е уникално за Мидкемия. Всичко щеше да е променено, от самите камъни и почвата до целия живот, от най-дребните насекоми до най-едрите създания.

Издигна се и отново си пое дълбоко дъх. Щеше да има време за това.

Пожела да се премести и изведнъж се озова в кабинета на баща си. Затвори очи и прати умствен въпрос, но получи в отговор само пълна тишина. Дълбоко натъжен, Магнус осъзна, че това вече ще е неговият кабинет.

Миг по-късно се появи изтощеният Руфио.

— Усетих присъствието ти… Радвам се да те видя, Магнус.

Прегърнаха се като отдавна изгубени братя, всеки от тях облекчен да види другия жив.

— Като не се появи вчера, се страхувах от най-лошото — каза Руфио.

— Вчера ли? — попита Магнус.

— Разломът бе затворен преди два дни, Магнус.

— Явно съм прекарал в безсъзнание цял ден повече, отколкото си мислех. — Той поведе Руфио навън и излязоха под обедното слънце. Вдиша дълбоко свежия океански въздух и каза:

— Хубаво е да си жив.

— Така е — съгласи се Руфио.

— Кажи ми: колко…? — Остави въпроса си недовършен.

Не се налагаше Руфио да го пита какво има предвид.

— Повечето от студентите ни тук загинаха, тъй като бяха най-добрите и участваха най-активно. Мнозина от Звезден пристан също загинаха. Имам само предварителна информация, но храмовете също са пострадали тежко. Много духовници са умрели.

Магнус се взря в лицето на приятеля си.

— Какво друго?

— Може би още по-лошо — голям брой от участниците в магическата мрежа, която изградихме, са полудели. Някои ломотят несвързано, други се свиват уплашено като деца пред невидими ужаси или беснеят като животни, или седят и се взират с празен поглед. Опитваме се да ги лекуваме, доколкото можем. — Изглеждаше, сякаш се мъчи да потисне сълзите си. — Останахме по-малко от една трета.

Магнус бе потресен. Бяха знаели, че ще има риск, и се бяха подготвили да загубят битката — и света, — но това не го беше очаквал.

— Благодаря на боговете, че си тук — каза Руфио. — Ще имаме нужда от твоите напътствия и умения повече от всякога. — Пое си дъх, после попита: — А баща ти?

Магнус не намери сили да заговори. Само поклати глава.

Появи се Амиранта и от изражението му личеше колко се радва да види Магнус. Поздравиха се и Руфио каза:

— Амиранта се справи чудесно с грижите за острова, докато бяхме заети.

— Не е толкова трудно да ръководиш остров, на който няма почти никого — подхвърли шеговито чародеят. — Вие не оставихте тук чак толкова хора, за които да се грижа.

— И все пак — каза Руфио — много бих се радвал да разполагам с твоята помощ през идните години.

— Години ли? — рече Амиранта и брадатото му лице се намръщи. — Вече се задържах тук по-дълго, отколкото възнамерявах.

— Че какво друго имаш да правиш? — попита безцеремонно Магнус.

— Мислех си като свърши всичко това да се върна в Новиндус и да проверя как я карат Брандос и семейството му.

— А след това? — попита Руфио. — Опитът ти ще ни бъде от полза.

— Имаш дом тук, ако го желаеш — каза Магнус.

— Ще си помисля.

— Ами Сандрина? — попита Магнус.

— Вътре е — отвърна Амиранта. — Организира грижите за… пострадалите.

Магнус бе доволен да чуе това, защото всъщност питаше дали е оцеляла.

— Тя ще остане тук известно време — каза Амиранта, — но в крайна сметка иска да тръгне пак по света да защитава слабите. Това е призванието ѝ.

— Ами ти? — попита Магнус.

С примирена въздишка Амиранта, чародеят от Сатумбрия, каза:

— О, вероятно ще се върна, след като посетя Брандос.

Магнус се усмихна.

— Хубаво.

— А Миранда и Накор? — попита Руфио.

Магнус затвори очи за момент, после се усмихна.

— И двамата са живи. — Пое си дълбоко дъх, скривайки облекчението си. — Ще се върна след малко.

И изчезна.

Руфио и Амиранта кимнаха и насочиха отново вниманието си към предстоящата работа. И двамата знаеха, че ще минат години, дори десетилетия, докато Конклавът и Звезден пристан станат пак такива, каквито бяха преди последните няколко дни.

Ханът беше разпердушинен. Миранда и Накор седяха в един ъгъл и когато се появи Магнус, Миранда скочи и се метна на врата му.