Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

— Какво ще правиш там тогава?

Какво можех да отвърна? Цели петнайсет минути бях играл конвенционална роля, загорял студент от горния курс се пуска в свалка, ергенски бар в Ист Сайд, свенливо, но свободно момиче, омаеш я малко с езотерична поезия, очите се срещат над масата, кога мога да те видя пак, бърза великденска свалка, чук-чао. Познатият колежански валс. Но въпросът й дръпна капака под мен и ме хвърли в онзи друг, по-тъмен свят, свят на фантазии, свят на сънища, където сериозни млади мъже разсъждават над възможността да се освободят завинаги от смъртта, където новооперени учени са се оплели в убеждението, че са се натъкнали на загадъчни ръкописи, разкриващи тайните на древни мистични култове. Да, можех да кажа, тръгнали сме да търсим тайното обиталище на Братството на черепите, виждаш ли, надяваме се да убедим Пазителите, че сме достойни кандидати за Изпитанието, и естествено, ако бъдем приети, един от нас трябва с радост да отдаде живота си заради другите, а един трябва да бъде убит, но ние сме готови да се изправим пред тези възможности, защото двамата щастливци няма никога да умрат. Благодаря, сър Х. Райдър Хагард: точно. Отново изпитах онова чувство на грубо несъответствие, на объркване, докато размишлявах над съпоставката между моментното ни манхатънско обкръжение и фантастичната ми аризонска мечта. Виж, можех да кажа, необходимо е да извършиш акт на вяра, на мистично приемане, да си кажеш, че животът не е направен изцяло от дискотеки, метростанции, бутици и класни стаи. Трябва да вярваш, че съществуват необясними сили. Вътре ли си в астрологията? Разбира се, че си. И знаеш, че „Ню Йорк Таймс“ мисли за онова . Тъй че пренеси приемането малко по-нататък, както направихме ние. Зарежи разумното си ах-колко-модерно отхвърляне на невероятното и допусни възможността, че би могло да има Братство, би могло да има Изпитание, би могло да има вечен живот. Как можеш да го отречеш, без първо да си го изследвал? Можеш ли да си позволиш да поемеш риска да си сбъркал? Така че ние четиримата отиваме в Аризона, онзи едрият там, с бичия врат и късата подстрижка, гръцкият бог ей там и напрегнатият тип ей там, дето си говори с онова дебело момиче, и аз, и макар някои от нас да хранят повече вяра от другите, между нас няма нито един, който да не вярва поне трошица в Книгата на черепите. Паскал е предпочел вярата, защото залогът е против невярващия, който може да отхвърли Рая с отказа си да се отдаде на Църквата. Същото е и с нас четиримата: готови сме да изглеждаме глупаво за една седмица, защото поне храним надеждата, че бихме могли да спечелим нещо над каквато и да било цена и — в най-лошия случай — да загубим не повече от цената на бензина. Но нищо от това не казах на Мики Бернщайн. Музиката беше прекалено силна, а и все едно, четиримата бяхме положили ужасно самонадеяна клетва да не разкриваме нищо пред никого. Вместо това казах:

— Защо Аризона ли? Ами… защото сме маниаци по кактусите. А и през март там е топло.

— И във Флорида е топло.

— Но няма кактуси.

Отне ми час да намеря подходящото момиче и да уредя нещата. Казваше се Бес, сладка цицорана от Орегон с още четири от предпоследния курс в Барнард. Държаха огромен апартамент на Ривърсайд Драйв. Три от четирите момичета си бяха заминали у дома за ваканцията, а четвъртото седеше в ъгъла с някакъв двайсет и пет годишен надувко тип рекламен агент, беше го оставила да си направи свалката. Идеално. Обясних, че с тримата ми съквартиранти минаваме през ситито на път за Аризона и се надяваме да забием някое по-шикозно място за тая нощ.

— Мисля, че можем да го уредим — каза тя.

Перфектно. Сега оставаше само да го сглобя. Оливър плямпаше отегчено с едно мършаво и прекалено светлооко маце с черен гащеризон, рокерка сигурно. Измъкнах го, описах сцената и го пуснах на съквартирантката на Бес, Джуди. Момиче от Небраска, ни повече, ни по-малко. Спецът от рекламната индустрия с бакенбардите бързо отиде на боклука, а Джуди и Оливър вече обсъждаха ярмата за свине или каквото там беше. Нахвърлих се на Нед. Малкият му извратен шибаняк си беше набарал момиче , представете си. Върти ги тия номера понякога, предполагам, само за да си навре носа при нормалните. Тази ме приспа — гигантски ноздри, гигантски цици, грамада от плът.

— Чупим се — казах му. — Вземи я, ако искаш.

После намерих Ели. Да не беше дошла Националната седмица на хетеросексуалността — дори Ели трупаше бройка. Мацката беше от мършавия мургав тип, без никаква плът по костиците, с бърза нервна усмивка. Шашна се, като разбра, че Ели дели квартира с жизнерадостен шеджиц 8 8 Развратник (евр.) — Б. пр. като мен.