Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

Психически съм напълно настроен. Вярвам на Ели безусловно. Боже, вярвам! Искам да вярвам. Цялото бъдеще се разтваря пред мен. Ще видя звездите. Ще прескачам от свят на свят. Капитан Бъдеще от Канзас. А тези тъпаци искат първо да спрем в Ню Йорк, за една нощ в града, нощ по баровете за самотници! Вечността чака, а те не могат да подминат „Максуелс Плъм“. Ще им се да им кажа за какви задръстеняци ги мисля, но трябва да съм търпелив. Не искам да ми се смеят. Не искам да мислят, че съм изгубил хладнокръвието си заради Аризона и черепите. Първо авеню, пристигаме.

Отидохме в едно място, отворило миналата Коледа; брат от фратрията на Тимъти ходил там и докладвал, че било страхотен шик, тъй че Тимъти настоя да идем. Направихме му кефа. Заведението се казваше „Рончхауз“ 6 6 „Бардака“ — Б. пр. , което ти казва цялата тъпотия в две срички. Стилът беше „Ранен джокстрап“ 7 7 Спортно предпазно бельо и принадлежности за играчи на ам. футбол — Б. пр. и клиентелата теглеше здраво към гимназиални играчи на футбол от предградията. Момичетата отстъпваха числено едно към три. Високо ниво на шум и много тъпашки смях. Четиримата нахълтахме във фаланга, но формацията бързо се разсипа още щом прекрачихме прага. Тимъти, цял обзет от нетърпение, заора към бара като вол в браздата, едрото му туловище забави ход, щом той осъзна, на петата стъпка, че атмосферата не е това, което търси. Оливър — в някои отношения е най-придирчив от всички ни — така и не влезе. Усети моментално, че тука е тъпо, и се закова до входа да ни изчака да си тръгнем. Аз влязох колебливо до средата на помещението, блъсна ме ужасна врява, изпъна до скъсване всеки нерв в тялото ми и — отвратен тотално — се върнах при относителната тишина до гардероба. Нед отцепи право към тоалетната. С цялата си наивност си помислих, че просто много му се е допикало. След минута Тимъти дойде при мен с пълна халба бира и рече:

— Да се махаме от тая дупка. Къде е Нед?

— В кенефа.

— Мамка му.

Отиде да го доведе. След малко се появи с намусения Нед, Нед в компанията на двуметрова версия на Оливър, около шестнайсетгодишен, Аполон с дълги до раменете къдрици и лентичка в лавандулов цвят през челцето. Бързак си е нашият Нед. Пет секунди да прецени нещата, още трийсет да локализира обекта, леко опипване на почвата. Тимъти вече цепи в своя стил, разбива всички мечти за яко шибане в някоя дупка в Ист Вилидж. Разбира се, нямаме никакво време да оставим Нед да си угажда на прищевките. Тимъти каза нещо грубо на находката на Нед, а Нед каза нещо кисело на Тимъти. Аполончето увеси нос и се отдалечи вяло, а ние четиримата се разкарахме. Едно каре по-нагоре към уж по-благонадеждно място. „Пластмасовата пещера“: Тимъти и Оливър ходили там няколко пъти миналата година. Футуристичен декор, вълниста искряща сива пластмаса навсякъде, келнерите навлечени в крещящи научнофантастични костюми, периодични взривове от мигащи светлини, на всеки десетина минути затъпяващ грохот на хард рок, изригва поне от петдесет колони. Всъщност по-скоро дискотека, отколкото ергенски бар, но функционира като двете. Много предпочитан от суингъри от Кълъмбия и Барнард, посещаван и от момичета от Хънтър. Гимназистчетата тук ги карат да се чувстват нежелани. Никакъв усет нямам за съвременен шик. Предпочитам да седя в кафенета, да отпивам капучино и да говоря „Важни мисли“ пред номера сингъл/диско. Рилке вместо рок, Плотин вместо пластмаса. „Направо си излязъл от 1957-а, пич!“, каза ми веднъж Тимъти. Тимъти с високата подстрижка „републиканец“.

Главният проект за тази нощ беше да си намерим място за спане, т.е. да забием мацки с апартамент, който да побере и четирима гости мъже. Тимъти щеше да се погрижи за това, а ако уловът му се стореше жалък, винаги можеше да пусне Оливър да се развихри. Това беше техният тип свят. Аз бих се чувствал по на място на тържествена меса в „Сейнт Патрик“. За мен това беше Занзибар и, предполагам, Тамбукту за Нед, макар че с неговата хамелеонска приспособимост той можеше да се нагоди. Тимъти бе осуетил естествения му нагон и той беше решил да поразвее знамето на хетерото, така че с обичайната си перверзност бе докопал най-грозната мацка в обхвата — дебелана с болнаво бледо лице и огромни цици-гюлета, провиснали под опърпан червен пуловер. Прилагаше й високоволтовото съблазняване, най-подходящо за гей Разколников, който я търси, за да го спаси от изтерзан живот в содомия. Докато мъркаше в ухото й, тя непрекъснато се облизваше и мигаше, и опипваше разпятието, да, разпятието , което висеше между бомбите й. А бе току-що излязла от девическата гимназия. И съвсем наскоро й откъснали черешката, то голям зор, докато се отърве от нея, а сега, божичко, даже я свалят! Нед несъмнено влизаше в ролята на монаха грешник, пропадналия йезуит, навличаше аурата на романтично-католическа гузност. Наистина ли щеше да я опъне? О, да! Като поет, търсещ „Опита“, той често навлизаше с любопитство в утайката на другия пол. Винаги съблазняваше бездомните псета и сакатите, боклука, някое едноръко момиче например, момиче с витилиго, щъркел два пъти по-висок от него и пр. и пр. Представата на Нед за черен хумор. Всъщност чукаше по-често от мен, нищо че беше обратен, макар че завоеванията му не бяха нищо повече от тъпа плячка. Твърдеше, че не изпитвал никакво удоволствие от акта, а само от жестоката игра на съблазняването. Виж, казваше, тази нощ няма да ми позволите да имам Алкивиад, така че избирам Ксантипа. С лова си на деформираните и нежеланите се подиграваше на целия нормален свят.