Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

— Нея ли? — Той кимна.

Любов от пръв поглед. Бяха щракнали с пръсти и бяха намерили истинското щастие един в друг. Сега искаше да я вземем с нас.

— Ей! — извиках, за малко да разбудя всички. — Даже си й казал за…

— Не. Само че отиваме в Аризона.

— И като стигнем там какво правим? Водиш и нея в Къщата с черепите? С нас?

Не го беше обмислил чак толкова напред. Омаян от скромния й чар, гениалният ни Ели можеше да стигне само до следващото си ебане. Естествено, че беше невъзможно. Ако го бяхме замислили като еротична разходка, аз щях да взема Марго, а Оливър сигурно ЛуАн. Просто си правехме мъжкия кеф с материала, който можехме да забършем по пътя, и Ели трябваше да се примири с това. По негово настояване представлявахме затворена четворка, херметично запечатана. Ели обаче не искаше да се примири.

— Мога да я оставя в някой мотел във Финикс, докато сме в пустинята — възрази той. — Не е нужно да знае за какво отиваме.

— Определено.

— А и все едно, трябва ли да е чак такава шибана тайна, Тимъти?

— К’ви ги дрънкаш бе? Нали точно ти ни накара едва ли не да положим кръвна клетва, че няма да издаваме и една сричка от Книгата на чере…

— Викаш. Ще чуят всичко.

— Именно. Да чуят. Не искаш, нали? Не искаш тези мацета тук да разберат за твоя проект „Фу Манчу“ 9 9 Литературен герой, зъл гений от китайски произход, разработен най-напред в романите на английския автор Сакс Ромър и експлоатиран в много филмови и ТВ версии — Б. пр. . И въпреки това си готов да я вкараш в играта. Я се стегни, Ели.

— Тогава може и да забравя за Аризона — каза той.

Дощя ми се да го фрасна. Да забрави за Аризона? Та нали той го организира. Той изкуси трима ни да се набутаме в това. Той ни говореше часове наред колко важно е да отвориш душата си за необяснимото, невероятното и фантастичното. Той ни примами да изоставим чистия прагматизъм и емпиризъм, да извършим акт на вяра и пр., и пр. А сега една мила израилтянска щерка си разтворила крачетата под него и той с едно щракване на пръстите е готов да се откаже от всичко, само за да може да прекара Великден ръка за ръка с нея по разните Клойстери, Гугенхайми и други културни олтари на метрополията. Е, майната му. Той ни беше набутал в това и дори да не вярвахме кой знае колко в шантавия му култ, нямаше да ни разкара така просто. Книгата на черепите казва, че кандидатите трябва да се представят на четворки. Казах му, че няма да му позволим да се откаже. Мълча дълго. Дълго подскачане на адамовата ябълка — знак за „голям вътрешен конфликт“. Истинска любов срещу вечен живот.

— Можеш да я потърсиш, като се върнем на изток — казах. — Стига да си един от двамата, които ще се върнат. — Забодох го в една от собствените му екзистенциални дилеми. Вратата на банята се отвори и Мики надникна целомъдрено, загърната в хавлията. — Хайде, Дамата те чака. Ще ставаме рано.

Намерих друга тоалетна, свърших си работата и се добрах слепешком обратно при Бес, която ме посрещна със сънени въздишки. Хвана ме за ушите и ме придърпа между подскачащите си еластични цицорани. Едрите гърди, казваше баща ми, когато станах на петнайсет, са прекалено вулгарни; един джентълмен избира жените си по други критерии. Да, татенце, но от тях стават чудесни възглавници. Двамата с Бес отпразнувахме още веднъж пролетния ритуал. Заспах. В шест сутринта Оливър, напълно облечен, ме събуди. Нед и Ели бяха станали, също вече облечени. Всички момичета спяха. Закусихме тихо с кифлички с кафе и преди седем бяхме на пътя, ние четиримата, по Ривърсайд Драйв и на запад по Междущатска магистрала 80. Оливър караше. Железен пич.

Не отивай, каза ЛуАн, каквото и да е, не отивай, не се замесвай, не ми харесва тая работа. А изобщо не бях й казал кой знае какво всъщност. Само външното. Религиозна група в Аризона, виждаш ли, нещо като манастир всъщност, и Ели смята, че може да има голяма духовна стойност, ако го посетим четиримата. Можем да спечелим много, ако отидем, казах на ЛуАн. И мигновената й реакция беше страх. Синдромът на домакинята: ако не знаеш какво е, не го доближавай . Уплашена, свита в себе си. Сладко дете е, но е твърде предсказуема. Навярно ако й бях казал за това с вечния живот, щеше да реагира различно. Но аз, разбира се, съм се заклел да не казвам и дума. А и все едно, дори безсмъртието щеше да уплаши ЛуАн. Недей, щеше да каже, някакъв капан има в това, ще се случи нещо ужасно, странно е, мистериозно и плашещо, не е по Божията воля да стават такива неща. Всеки от нас дължи на Бога смърт. Бетовен е умрял. Иисус е умрял. Президентът Айзенхауер е умрял. Мислиш ли, че ти може да бъдеш освободен от смъртта, Оливър, щом те е трябвало да си отидат? Моля те, не се замесвай в това.