Глен Кук - Надвисналата сянка

Скубльо погледна към вратата. Не му се излизаше навън. Те може би го причакваха. После отново се втренчи в Гарвана. Той пак си чистеше ноктите с онова зловещо ножче.

— Веднагичката!

Навън започваше да вали сняг. Улиците бяха предателски опасни. Само тънък бял воал покриваше калта. Скубльо не преставаше да се пита защо ли Гарвана се намеси в свадата. Да защити парите си? Разумна причина… Само дето разумните хора кротуват, когато са близо до Крейг. Той би ти прерязал гърлото дори ако си го погледнал накриво.

Гарвана беше нов в района. Може би не беше чувал за Крейг?

Е, щеше да научи по трудния начин. Животът му вече не струваше и пукната пара.

Впрочем на Скубльо странният клиент му изглеждаше добре подплатен в парично отношение. Но не би мъкнал цялото си съкровище със себе си, нали? Може би го криеше в стаята си. Може би даже имаше достатъчно за дълга му към Крейг. Ако Кестенявия успееше да спретне номер и… заемодателят му щеше да оцени подобна постъпка.

— Я да ти видя паричките! — изръмжа Бамбука, когато го попита за дърва. Скубльо покорно извади сребърната лива на Гарвана. — Ха! Кой е умрял тоз път?

Кестенявия се изчерви. Миналата зима в „Лилията“ умря една проститутка. Той претърси вещите й преди да повика Попечителите. Майка му живя на топло през остатъка от зимата. Но Скубльо сбърка. Взе, та каза на Аса и целият Патък узна. Според обичая Попечителите получаваха всички земни блага на новопочиналите. С тях и с даренията издържаха службата си и Катакомбите.

— Никакви мъртъвци този път! Един от клиентите ме прати.

— Ха! В деня, когато при теб влезе клиент, дето има какво да си върже в кесията… — Бамбука сви рамене. — Какво ли пък съм се загрижил? Не ми трябват доказателства, я! Какво ще кажеш за ей онзи куп с дърва — става ли?

Скубльо се помъкна обратно към „Лилията“, изчервен като домат. Ребрата го боляха. Бамбука дори не се и помъчи да прикрие презрението си. В кръчмата, след като огънят здравата заби зъби в хубавия дъб, Кестенявия наля две халби вино и седна срещу Гарвана.

— За сметка на заведението!

Неволният му сътрапезник изпитателно го огледа за миг, отпи и намести халбата си точно на обичайното й място върху плота на масата.

— Какво искаш?

— Да ти благодаря отново!

— Няма за какво да ми благодариш!

— Тогава да те предупредя. Не взимаш Крейг насериозно, а трябва!

Бамбука се вмъкна в заведението с наръч дърва за горене, като ругаеше под нос, че не е успял да подкара каруцата си. Щеше да му се наложи да снове напред-назад доста пъти.

— Махай се, Скубльо! — нареди Гарвана, но когато, изчервен отново, съдържателят се надигна, той го спря властно. — Я чакай! Смяташ, че си ми длъжник, така ли? Тогава някой ден ще ти поискам услуга. Свърши я. Ясно?

— Разбира се, Гарван! Каквото поискаш. Само кажи!

— Най-добре иди да поседиш до огъня, Скубльо!

Кестенявия се намъкна между Аса и майка си и се присъедини към киселото им мълчание. От този Гарван наистина го побиваха тръпки.

В същото време въпросният господин енергично си обменяше знаци с глухата прислужничка.

Върхът на меча ми натежа към пода на кръчмата. Прегърбих се от изтощение и вяло изкашлях дима. Изругах, докато мъчително опипвах за опора ръба на преобърнатата маса. Заведението постепенно утихваше. Сигурен бях, че този път е настъпил краят ни. Ако те самите не бяха принудени да угасят пламъците…

Брестака пресече стаята и ме прегърна братски.

— Ранен ли си, Знахар? Искаш ли да потърся Едноокия?

— Не, нищо ми няма. Просто се поопарих малко. Доста време мина, откакто съм се плашил така, Брестак! Помислих, че съм пътник!

Той изправи с крак един стол и ме настани на него. Беше ми най-близкият приятел — войнствен, стар твърдоглавец, който рядко се поддаваше на емоциите. По левия му ръкав червенееше прясна кръв. Помъчих се да стана.

— Сядай долу! — нареди ми той. — Джебчията ще се погрижи за всички!

Джебчията ми беше чираче, хлапе на двайсет и три години. Отрядът ни застаряваше — поне в сърцевината си. Добре де, моите съвременници старееха. Брестака минаваше петдесетте. Капитана и Лейтенанта също бяха преминали отвъд тази граница. А и моите четиридесет лазарника потънаха безвъзвратно в миналото.

— Натупахте ли ги добре?

— Бива — Брестака се настани на друг стол. — Едноокия, Гоблин и Мълчаливия тръгнаха след онези, които побягнаха… — говореше разсеяно. — Половината Бунтовници в тази област, и то още с първия изстрел.