Глен Кук - Надвисналата сянка

— Вярно, работата върви на зле! — и махна с ръка.

Едрият — наричаха го Бройчо — изви лактите на Скубльо изотзад. Той за малко да припадне. Крейг се ухили зловещо.

— Я го претърси, Червен! Виж дали не крие нещо! — и изсипа касичката. — Изпразни му джобовете на тезгяха!

Естествено, Червения намери сребърната лива, която Гарвана беше дал.

Крейг поклати глава.

— Скубльо, Скубльо, ти ме излъга!

Бройчо изви още по-здраво ръцете на съдържателя. Много болеше.

— Тези не са мои! — възрази Кестенявия. — На Гарвана са. Искаше да му купя дърва. Затова и бях тръгнал към Бамбука!

Крейг го огледа. Скубльо знаеше, че лихварят е наясно: казва му се истината. Кураж не му стигаше да го излъже. Беше ужасен до смърт.

Зловещият му гост спокойно можеше да го натовари така, че да се откаже от „Лилията“, за да откупи живота си. И тогава какво? Щеше да остане без пукната пара, на улицата… На всичкото отгоре трябваше да мисли и за старата си майчица, която се нуждаеше от грижи.

Майката на Скубльо изруга Крейг. Всички я пренебрегнаха, включително самият съдържател. Безвредна беше. Глезанка стоеше вцепенена на вратата на кухнята, притиснала длан към устата си, ококорена умолително. Гледаше по-скоро Гарвана, а не Крейг и Скубльо.

— Какво искаш да му счупя, Крейг? — попита Червения.

Съдържателят потрепери. Червения се наслаждаваше на работата си.

— Не трябваше да ни бавиш, Скубльо! И не биваше да лъжеш Крейг! — додаде бандитът.

Замахна свирепо. Скубльо се задави и се прегъна на две. Бройчо го задържа прав. Червения отново го удари. И тогава се намеси тих, студен глас:

— Истината ви каза. Аз го пратих за дърва!

Крейг и Червения отклониха вниманието си. Бройчо не отпусна хватката.

— Ти пък кой си? — поиска да знае лихварят.

— Гарвана ме наричат. Остави го на мира!

Крейг се спогледа с Червения, който се обади:

— Мисля, че е най-добре да не говориш по този начин с господин Крейг!

Гарвана вдигна глава. Раменете на противника му неволно се стегнаха — честта му беше поставена на изпитание и нямаше избор. Пристъпи напред и замахна с разперени пръсти. Гарвана сграбчи ръката му още във въздуха и я изви. Червения падна на колене и през стиснатите му зъби се изтръгна стенание. Победителят му отбеляза:

— Доста глупаво постъпи!

Изумен, Крейг отвърна:

— Голям хитрец си, господинчо! Я го пусни, докато още си цял-целеничък!

Гарвана се усмихна за пръв път, откакто Скубльо го беше видял да прекрачва прага му.

— Това също не беше умно!

Чу се звучно пукане. Червения изпищя.

— Бройчо! — нареди Крейг.

Грамаданският телохранител метна Скубльо встрани. Беше два пъти по-едър от Червения, бърз, силен като планина и горе — долу толкова умен. Никой не оцеляваше след среща с Бройчо.

В ръката на Гарвана се появи страховито острие, дълго цяла педя. Биячът спря толкова бързо, че краката му се преплетоха. Падна напред и се удари в ръба на масата пред противника си.

— О, мамка му! — простена Скубльо.

Явно някой щеше да загине. Крейг нямаше да остави нещата току-така. Щеше да е зле за бизнеса му.

Но щом грамадата се надигна, лихварят нареди:

— Бройчо, я помогни на Червения!

При това го каза съвсем спокойно и сговорчиво.

Бройчо послушно се обърна към Червения, който се беше измъкнал встрани и нежно гушкаше китката си.

— Май тук възникна малко неразбирателство — поясни Крейг. — Ще го облека с прости думи, Скубльо! Имаш една седмица да ми се изплатиш. И главницата, и лихвата.

— Но…

— Никакво „но“, драги! Така е по договор. Убий, когото щеш. Обери го до шушка. Продай трупа му. Но намери парите!

Нямаше нужда да обяснява какво ще стане в противен случай.

Скубльо си обеща, че всичко ще се уреди. Лихварят нямаше да посмее да го нарани. Той му беше твърде добър клиент. Но откъде, по дяволите, щеше да намери парите? Не можеше да разпродаде имота. Не и точно в началото на зимата. Старицата нямаше да оцелее на улицата…

Когато Крейг отвори вратата, в „Лилията“ нахлу студен въздух. На излизане стрелна с поглед Гарвана, който дори не мръдна вежди в негова посока. Вместо това нареди:

— Докарай насам вино, Скубльо! Моето май се разля!

Кестенявия се разбърза, макар че лактите още го боляха от хватката на Бройчо. Не можа да сдържи смръщването си.

— Благодаря ти, Гарван, но не биваше да се месиш. Той ще те убие заради тази случка!

Клиентът му сви рамене.

— Върви при продавача на подпалки, преди някой друг да е поискал да вземе парите ми!