Глен Кук - Надвисналата сянка

Бунтовниците отвън се опитаха да ни докопат, като пускаха стрели през вратата. Нямаха късмет. После се помъчиха да подпалят заведението.

Шилото бълваше змии и гущери от гняв. Мълчаливия, един от тримата магьосници на Братството, които бяха пратени в Еша още преди седмици, използва силите си да потуши огъня. Побеснели, Бунтовниците се приготвиха за обсада.

— Сигурно са свикали всичките си поддръжници в тази област! — оплаках се аз.

Шекера сви рамене. С Лихваря събираха труповете на защитни барикади.

— Сигурно са си устроили базов лагер наблизо!

Разузнаването за състоянието на Бунтовниците в Еша беше проведено щателно. Господарката се подготвяше добре, преди да ни прати в устата на лъва. И все пак не ни беше казано да очакваме, че на един хвърлей оттук са струпани подобни сили.

При все успеха ни умирах от страх. Навън имаше солидна тълпа и, ако съдим по гълчавата, непрестанно пристигаха още. След първото си изпълнение Мълчаливия вече не играеше с нашето асо в ръкава.

— Ти прати ли птичката си? — подпитах го, приемайки, че е имало причина за разходката му до горния етаж.

Той кимна. Това ме поуспокои малко. Но не кой знае колко.

Тонът на гълчавата се промени. Бунтовниците отвън заглъхваха. Нови стрели прелетяха през вратата. Още при първия щурм я бяха изкъртили от пантите. Струпаните на прага тела нямаше да забавят нашествието на Бунта.

— Смятат да влязат! — предупредих Шекера.

— Добре!

Той се присъедини към Мускуса в кухнята. Лихваря дойде при мен. Мълчаливия — стегнат и смъртоносен, като кобра — се разположи в средата на общата зала. Навън се надигна рев.

— Ей ги, идат!

С помощта на Мълчаливия удържахме главния напор, но нападателите започнаха да блъскат по капаците на прозорците. Скоро защитниците на кухнята бяха принудени да я напуснат. Сержант Шекера уби един прекалено ревностен нападател и отдели няколко секунди, колкото да се провикне:

— Къде, по дяволите, се бавят, Мълчалив?

Магьосникът сви рамене. Изглеждаше почти безразличен пред близостта на смъртта. Метна заклинание по един наглец, който се опитваше да мине през прозореца.

В нощта прозвуча ревът на тръбите.

— Ха! — изкрещях. — Идат най-сетне!

Последната врата на капана се беше захлопнала.

Оставаше нерешен един въпрос: дали Отрядът щеше да дойде, преди нападателите да ни довършат? Поддадоха още прозорци. Мълчаливия не можеше да бъде едновременно навсякъде.

— Към стълбите! — извика Шекера. — Отстъпвайте към стълбите!

Затичахме се. Магьосникът призова пагубна мъгла. Не беше смъртоносното чудо, което използва преди това. Вече не беше в състояние да повтори същия номер — нямаше време да се подготви.

Стълбите бяха лесни за удържане. Двама души и Мълчаливия зад гърба им бяха достатъчни да ги защитават вовеки веков. Бунтовниците бързо го забелязаха и се заеха да палят пожари. Този път нашият магьосник нямаше с какво да потуши пламъците.

Предната врата се отвори. В „Лилията“ нахлуха двама души, отупаха крака и очупиха леда от дрехите си. Скубльо се разтича да им помогне. По-едрият го избута от пътя си. Другият прекоси стаята, изрита Аса встрани от огъня и се разположи там, с протегнати към пламъците ръце. Гостите на Кестенявия се втренчиха в огнището, слепи и глухи за развитието на събитията. С изключение на Гарвана, както забеляза Скубльо. Той изглеждаше заинтригуван, макар и в никакъв случай — кой знае колко притеснен. Съдържателят се изпоти. Крейг най-сетне се обърна към него.

— Защо не намина вчера, Скубльо? Липсваше ми!

— Не успях, Крейг! Нямах и какво да ти донеса. Ето, виж касичката ми! Знаеш, че ще ти платя! Винаги си плащам. Просто ми трябва още малко време!

— Закъсня и миналата седмица, Скубльо. Проявих разбиране. Знам, че си имаш проблеми. Но закъсня и предишната седмица, да не забравяме. А и още по-предишната… Разваляш ми реномето, така да знаеш. Сигурен съм, че не лъжеш, когато казваш, че ще ми платиш. Но какво ще си помислят хората? А? Като нищо и те ще почнат да закъсняват. А може даже да решат, че няма нужда да си плащат изобщо!

— Крейг, не мога! Виж в кутията. Веднага, щом се отвори работа…

Крейг махна с ръка. Червения се пресегна под тезгяха.

— Навсякъде е зле с работата, Скубльо. Аз също си имам проблеми. Имам си разходи. Не мога да ги посрещна, ако ти не изпълняваш задълженията си!

Той обиколи общата зала, като изучаваше мебелите. Съдържателят с лекота му четеше мислите. Крейг искаше „Лилията“. Искаше да завре Скубльо в толкова дълбока дупка, че да му се наложи да се откаже от заведението. Червения връчи на началника си касичката на Кестенявия. Той се намръщи.