Глен Кук: Надвисналата сянка

Здесь есть возможность читать онлайн «Глен Кук: Надвисналата сянка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2003, категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Глен Кук Надвисналата сянка
  • Название:
    Надвисналата сянка
  • Автор:
  • Издательство:
    Лира Принт
  • Жанр:
    Фэнтези / на болгарском языке
  • Год:
    2003
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Надвисналата сянка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Надвисналата сянка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Надвисналата сянка“ е вторият епос от прочутите Хроники на Глен Кук — дарк фентъзи серията за последното велико братство от древни времена, която започва с „Черният отряд“. Следва романът „Бялата роза“. Наемниците от Черния отряд са въвлечени в битка отново — и този път на страната на Тъмните сили. Но сега не васалите на Господарката застрашават света — опасността е много по-голяма, а надигащата се магьосническа злина — по-древна и ужасяваща от Десетте, Които Били Покорени. Може би съществува път към светлината за наемниците от Отряда, дори за такива като тях. Ако могат да го извървят и да оцелеят…

Глен Кук: другие книги автора


Кто написал Надвисналата сянка? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Надвисналата сянка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Надвисналата сянка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Глен Кук

Надвисналата сянка

(книга 2 от "Черният отряд")

1.

Хвойноград

Всички хора са по рождение осъдени, твърдят мъдреците. Всички сучат от гърдата на Смъртта.

Всички се кланят на Мълчаливия Властелин. Този господар на мрака вдига показалец. Едно перо полита към земята. Няма смисъл в песента Му. Добрите си отиват млади. Порочните процъфтяват. Той е крал на царствата на хаоса. Дъхът му усмирява всички души.

Открихме град, отреден в служба Нему още много отдавна, но тъй остарял, че вече е изгубил посвещението си. Тъмното великолепие на божествеността му се е изтъркало, забравено е от всички, освен от ония, що стоят в сянката му. Но Хвойноград бе изправен пред по-скорошна опасност. На един хълм, извисен над града, сянка от миналото пропълзяваше в настоящето. Затуй Черният отряд отиде там, в това странно място, далеч отвъд границите на империята на Господарката… Но не с това започна всичко. В началото бяхме на хиляди километри. Лице в лице със сянката стояха само двама наши стари познайници и една шепа хора, с които ще се срещнем по-късно.

2.

Еша — край пътя

Детските главици изникнаха от плевелите като муцунки на мармоти. Следяха внимателно напредващите войници. Момчето прошепна:

— Сигурно са над хиляда!

Колоната се точеше и точеше в далечината. Вдигнатият от нея облак прах се носеше към склона на отдалечения хълм. Скърцането на каруците и подрънкването на сбруите се усилваха все повече с приближаването на войниците.

Денят беше горещ и скритите в буренака деца се потяха обилно. Мислите им лениво се рееха около недалечния ручей. Копнееха да поплуват във вирчето, което откриха там. Но бяха пратени да наблюдават пътя. Носеха се слухове, че Господарката е решила да разбие възроденото Бунтовно движение в провинция Еша.

И вярно, войниците й идеха. Напредваха неуморно и неудържимо, върволица мрачни, отрудени мъже. Ветерани. Нищо чудно да бяха взели участие в клането, сполетяло Бунтовниците преди шест години и отнесло и техния баща заедно с другите четвърт милион мъже.

— Те са! — изпъшка момчето. Страх и почуда звучаха в гласа му. В гърлото му простърга злобна възхита. — Черният отряд!

За разлика от него сестра му не познаваше врага.

— Откъде разбра?

Момчето посочи огромен мъж на също тъй огромен пъстър жребец. Беше среброкос. По вида му си личеше, че е привикнал да раздава заповеди.

— Това е оня, когото наричат Капитана. Малкият до него, с черната кожа, сигурно е магьосникът на име Едноокия. Виждаш ли му шапката? По туй се различават. Ония зад тях навярно са Брестака и Лейтенанта.

— Забелязваш ли и някого от Покорените с тях? — Момичето се надигна, за да вижда по-добре. — Къде са другите знаменити бойци?

Тя беше по-малката. На десет, брат й вече се смяташе за войник на Бялата роза. Той дръпна сестра си надолу.

— Глупачка! Да не искаш да ни открият?

— И какво ще ни направят, ако ни видят?

Момчето се захили подигравателно. Тя бе повярвала на чичо им Глътката, че врагът няма да посегне на децата. Малкият мразеше чичо си — той беше страхливец. Нямаше ни един смелчага сред вречените на Бялата роза. Само си играеха на война с Господарката. Най-храброто нещо, което бяха правили, бе да устроят засада на някой куриер. Поне врагът имаше смелост. Видяха каквото им трябваше. Братът стисна момичето за ръката.

— Да вървим!

Забързаха през плевелите към брега на забуления с дървета поток.

Внезапно огромна сянка надвисна над пътя им. Двамата вдигнаха глави и пребледняха. Трима ездачи студено се взираха в тях от конете си. Момчето зина. Никой не би могъл да се промъкне нечут зад тила им!

— Гоблин!

Застаналият в средата дребен мъж с жабешко лице се ухили.

— На твоите услуги, приятелче!

Момчето бе ужасено, но умът му остана ясен. Изкрещя:

— Бягай!

Ако някой от тях успееше да избяга…

Гоблин протегна ръка и очерта широка дъга във въздуха. Бледорозов огън бликна от пръстите му. Замахна и го хвърли. Момчето падна, омотано с невидими въжета като муха, залепнала в паяжина. Сестра му се търкули на дузина крачки встрани.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Надвисналата сянка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Надвисналата сянка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Андреа Креймър: Нощна сянка
Нощна сянка
Андреа Креймър
Даринда Джоунс: Вторият гроб отляво
Вторият гроб отляво
Даринда Джоунс
Глен Кук: Бялата роза
Бялата роза
Глен Кук
Отзывы о книге «Надвисналата сянка»

Обсуждение, отзывы о книге «Надвисналата сянка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.