Не открихме Гарвана обаче. Той беше избегнал срещата или сблъсъка със старите си другари, като за пореден път изклинчи и дезертира. Съдбата е измамна кучка, която клони към иронията. След всичко, през което бяхме минали и което бяхме сторили — и бяхме оцелели до един! — точно заранта, когато Лейтенанта пристигнал, някогашният ни брат се подхлъзнал на мокрия мрамор на една платформа в обществената баня, ударил си главата, паднал в басейна и се удавил.
Отказвах да повярвам. Не можеше да бъде истина, след онази сценка, която беше изиграл на север. Порових наоколо. Задълбах в историята. И се молех. Но имаше много хора, които бяха видели тялото. Най-достоверният свидетел от всички — Глезанка — беше напълно убедена. Накрая и аз се предадох. Този път никой не искаше да се вслуша в съмненията ми.
Лично Лейтенанта твърдеше, че е видял и разпознал трупа, докато пламъците от погребалната клада се издигали сутринта на пристигането му. Точно там беше срещнал Глезанка и я беше върнал под грижите на Черния отряд.
Какво мога да кажа? Ако Глезанка вярва, сигурно е истина. Гарвана никога не е успял да я излъже. Деветнадесет дни след идването ни в Кюнцеград надойдоха и още от нашите, което обясняваше забележката на Господарката, че разпитала само онези, които успяла да намери след завръщането си в Хвойноград.
Брестака влезе на кон в града, следван от седемдесет души, повечето братя от старите дни, които беше измъкнал от Хвойноград, докато отсъстваха всички Покорени с изключение на Перото. Но той бил толкова объркан от противоречивите заповеди на Господарката, че изобщо изпуснал истинското състояние на нещата в Порт Медовина. Последвал ме беше нататък по брега.
Та тъй, за две години Черният отряд прекоси света от край до край, от най-далечния източен район до най-далечния западен, измина близо осем хиляди километра и междувременно почти бе унищожен, но намери нова цел и нов живот. Сега бяхме фаворити на Бялата роза, опърпана подигравка с легендарната армия, която трябваше да победи Господарката.
Не вярвам и на дума от това пророчество. Но Гарвана беше казал на Глезанка, че е Избраната, и поне тя беше готова да изиграе ролята си.
Какво друго ни остава, освен да опитаме?
Вдигнах чаша вино в кабината на собственика. Брестака, Мълчаливия, Едноокия, Гоблин, Лейтенанта и Глезанка вдигнаха своите. На палубата над нас екипажът се приготвяше за отплаване. Брестака беше донесъл и сандъчето с парите на Отряда. Нямаше нужда да работим. Произнесох тоста си:
— За двадесет и деветте години!
Двадесет и девет години. Според легендата толкова оставаха, преди да се завърне Великата комета и късметът да се усмихне на Бялата роза.
Те отвърнаха:
— За двадесет и деветте години!
Стори ми се, че забелязвам с ъгълчето на окото си блед златист отблясък и чувам съвсем тих развеселен кикот.
Тавматургия — чудотворство, магия, изградена по „научни“ правила. — Б.р.
Езически храм на открито, в който са поставени различни идоли. — Б.р.
„Крейг не беше нито благоразумен, нито рационален“. — Бел. SamBoetes.
Croaker, както е прякорът на Знахаря на английски, означава също „черногледец, песимист“ както и грачещо (злокобно) птица. — Б.пр.
Гарота: средновековен инструмент за изтезания — обръч с винт, копринено или конопено въже за душене. — Б.пр.
На няколко места в последствие се твърди, че Аса „е видял“ смъртта на Гарвана и е присъствал на нея. Не се изяснява дали това е фактологична грешка на автора или просто погрешно тълкувание на Черния отряд. — Б.пр.
Глуха, задънена улица. — Б.пр.
Различни по размер обсадни оръжия, повечето — на платформи с колела. Представляват съответно тласкащо рамо с чаша за изстрелване на камъни и запалителни снаряди, гигантски арбалет и разновидности на тези системи. — Б.пр.
В повествованието се говори за Шепота и в мъжки, и в женски род. — Б.р.
Древният език, който се е говорил, когато Господарката и Властелина основавали империята си. — Б.пр.