Глен Кук: Надвисналата сянка

— Добре дошъл в Черния отряд, Скубльо!

Аса не направи същото предложение.

— Смяташ ли, че ще се върнат? — попита Едноокия, след като тръгнаха.

— А ти как мислиш?

— Не. Надявам се да знаеш какво правиш, Знахар! Те може да насъскат Покорените след нас, ако ги хванат.

— Да, така е…

Всъщност разчитах на това. Беше ми хрумнала злокобна идея.

— Нека поръчаме по още едно. Ще ни е последното за дълго време.

За мое голямо изумление Скубльо ни догони на двадесетина километра от Порт Медовина. И не беше сам.

— Майко мила! — чух да крещи Едноокия отзад. И малко след това: — Знахар, ела да видиш само!

Обърнах коня. Да, ето го нашия Кестеняв. Заедно с парцаливия Вол.

Скубльо заяви:

— Обещах му да го измъкна, ако успея. Наложи се да подкупя някои хора, но не се оказа толкова трудно. В момента всеки гледа само себе си.

Обърнах се към Вола. Той също се взираше в мен.

— Е? — попитах.

— Скубльо ми разказа, Знахар. Май сега съм с вас, момчета… Ако ме вземете. Нямам къде другаде да ида.

— Проклятие! Ако и Аса се появи, ще ми обърка представата за човешката природа. А и ще съсипе идеята, която ми хрумна. Добре, Вол! Защо пък не! Просто не забравяй, че не сме в Хвойноград. Нито един от нас. Бягаме от Покорените. И нямаме време да се дърлим кой какво на кого е сторил. Ако искате да се биете, спестете го за тях!

— Ти командваш. Само ми изясни положението… — той ме последва към началото на колоната. — Каква е разликата между вашата Господарка и хората като Крейг впрочем?

— Въпрос на пропорции — отвърнах. — Може би ще се просветлиш по-скоро, отколкото си мислиш!

Мълчаливия и Мускуса излязоха от мрака.

— Добре се справихте — казах. — Кучетата изобщо не се разлаяха!

Бях пратил Мълчаливия, понеже животните го обичаха.

— Те всички са се върнали от гората и са си легнали — докладва Мускуса.

— Чудесно. Да влизаме. Бързичко! И не искам никой да пострада. Ясно? Едноок?

— Чух те.

— Гоблин, Лихвар, Скубльо! Вие надзиравайте конете. Аз ще ви дам сигнал с фенера!

Окупирането на хана се оказа по-лесно, отколкото планирах. Хванахме всички спящи, понеже Мълчаливия беше упоил кучетата им. Ханджията се събуди с пухтене и пръхтене, ужасен. Свалих го долу, докато Едноокия следеше останалите, включително и някои невинни пътници, от които очаквахме усложнения, но не предизвикаха проблеми.

— Седни — казах на дебелака. — Чай или бира пиеш сутрин?

— Чай — изхърка той.

— Вече се вари. Добре, значи, върнахме се. Не смятахме да идваме пак, но обстоятелствата ни принудиха към сухопътно пътуване. Искам да използвам заведението ти за няколко дни. Ние, двамата, трябва да уредим настаняването.

Хагоп донесе чай толкова силен, че направо вонеше. Дебелакът изгълта халба с размера на онази, от която пиеше и бирата си.

— Не искам да наранявам никого — допълних, след като и аз отпих глътка. — И ще платя за затрудненията. Но ако искаш да стане така, ще трябва да ми сътрудничиш.

Той изсумтя.

— Не искам никой да разбере, че сме тук. Това означава, че клиентите засега няма да си тръгват. Хората, които дойдат, ще видят всичко да върви както винаги. Схващаш ли какво имам предвид?

Той бе по-умен, отколкото видът му предполагаше.

— Чакаш някого…

Никой друг не се бе сетил, така мисля.

— Да. Човек, който ще се отнесе с теб така, както очакваш от мен. И то само защото съм дошъл тук. Но ако засадата ми сработи…

Беше налудничава идея и щеше да пропадне, ако се появеше Аса.

Мисля, че съдържателят ми повярва, когато му казах, че нямам лоши помисли за семейството му. Поне засега. Попита:

— Това не е ли същият човек, който вчера ви нарита задниците в града?

— Новините пътуват бързо.

— Лошите новини — определено.

— Да. Същият човек. Избили са близо двадесет от хората ми. Пък и добре са подредили града…

— Чух. Както казах, лошите новини бързо се разпространяват. Брат ми е бил сред убитите от тях. Служеше в гвардията на Принца. Сержант. Единствено той от семейството ни беше сполучил. Убило го нещо, което го погълнало, така чух. Магьосникът го насъскал по него.

— Да. Той е много лош. По-гаден е от приятелчето ми, което не може да говори…

Не знаех кой ще тръгне след нас. Разчитах обаче някой да го стори, а Аса да му показва пътя. Бях пресметнал също и че преследвачите ще се организират бързо. Дребосъкът щеше да им каже, че Господарката е на път към Порт Медовина.

Дебелият ме огледа предпазливо. Зад очите му димеше омраза. Опитах се да я пренасоча.