Глен Кук - Надвисналата сянка

— Хей! — За момент чак се стреснах.

Гледано от моето място, то досущ приличаше на Господарката. Добре де, поне на лицето, което тя носеше навремето, когато се срещнах с нея лично. Случи се по време на битката за Чар. Тя ме повика, за да прерови съзнанието ми за подозрения относно заговор сред Десетте, Които Били Покорени… Страховито преживяване. Носех този спомен години наред. Ако Тя отново реши да ме разпитва, Черният отряд ще остане без старши-лечител и Хроникьор едновременно. Днес разполагам със знания, заради които Тя е готова да изравни със земята цели кралства.

Лицето в огъня изплези език като на саламандър. Гоблин изквича. Отскочи, стиснал опарения си нос.

Едноокия пресушаваше нова бира, обърнал гръб на жертвата си. Гоблин се намръщи, потри носа си и отново седна удобно. Съперникът му се извърна, точно колкото да го наблюдава с периферното си зрение. Изчака неизменният му враг да позадреме. Това щеше да продължи цяла вечност. И двамата бяха тръгнали с Братството още преди аз да се присъединя. Едноокия вървеше с нас поне от век. Стар е вече, но е по-чевръст и от човек на моята възраст.

Определено е по-чевръст. Напоследък все по-силно и по-силно усещам теглото на годините, а и твърде често ми се случва да скърбя за всичко, което съм пропуснал. Вярно, че се надсмивам над селяните и гражданчетата, които са приковали живота си към някое малко ъгълче от света, докато аз скитам по земята и се наслаждавам на чудесата й. Но когато падна, няма да има дете да продължи рода ми, семейство, което да скърби за мен — изключая събратята ми. Никой не ще си спомня кой съм, нито пък ще вдигне плоча над студеното късче земя, където съм положен. Вярно, видял съм велики събития, но няма да оставя никакво наследство зад гърба си, като изключим тези Анали.

Каква самонадеяност! Пиша собствената си епитафия, маскирана като история на Отряда! Започнал съм да развивам вкус към смъртта. Трябва да внимавам какви ги върша!

Едноокия положи длани на тезгяха, промърмори нещо и разтвори пръсти. В шепите му стоеше гнусен паяк колкото юмрук, на всичкото отгоре с рошава катерича опашка. Не си и помисляйте, че нашият вълшебник няма чувство за хумор! Паякът забърза по пода, зави към мен, ухили ми се с личицето на черния магьосник, но без превръзката на окото му и се понесе към Гоблин.

Същността на магията, дори за онези, които наистина я практикуват сериозно, е погрешното насочване. Та тъй и с опашатия паяк.

Гоблин не дремеше. Всъщност бе залегнал в засада. Когато паякът се приближи, той светкавично се раздвижи и метна една цепеница. Гадинката се изплъзна. Магьосникът удари по пода. Напразно. Мишената му се защура наоколо, кискайки се с гласа на Едноокия.

Лицето отново се очерта в пламъците. Езикът му се стрелна напред. Дъното на панталоните на жабешкия ни приятел започна да пуши.

— Проклет да съм! — промърморих.

— Какво? — попита Капитана, без да вдигне поглед.

С Лейтенанта съвестно си бяха поделили страните в спора дали Сърцеград, или пък Книгоград ще представлява по-добра база за операциите ни.

По един или друг начин, но вестите в Отряда се разпространяваха, и то бързо. Нашите се събираха за последния рунд от дуела. Отбелязах:

— Мисля, че Едноокия ще спечели точка!

— Сериозно? — Старият сив мечок дори се заинтригува за миг. Едноокия не беше побеждавал Гоблин от години. Другият магьосник подхвана стреснато, гневно ръмжене. Отупа дъното на гащите си с две ръце и поде странен танц. Разпищя се:

— Ти, малка змия! Ще те удуша! Ще ти изрежа сърцето и ще го изям! Ще… Ще…

Забележително. Направо изумително! Гоблин никога не се ядосва. Винаги е спокоен. Точно това кара Едноокия да размърда извратените си мозъчни гънки. Ако противникът му запази самообладание, то черното старче смята, че губи точка.

— Най-добре ги спрете, преди да са полудели съвсем! — нареди Капитана.

С Брестака застанахме между вечните противници. Този път изпълнението им беше притеснително. Заплахите на Гоблин бяха сериозни. Едноокия го хващаше в лош момент — първия, откакто изобщо го познаваме.

— Карай по-кротко — казах на чернокожия магьосник.

И той спря! Подушваше неприятности — досущ като мен.

Неколцина заръмжаха. Разиграваха се големи залози. По принцип никой не залага и пукнат грош на Едноокия. Победата на Гоблин му е в кърпа вързана, но този път нещата изглеждаха различно. Гоблин не искаше да се отказва. Не искаше и да играе по обичайните правила. Грабна един забравен меч и хукна към Едноокия. Не можах да сдържа усмивката си. Този меч беше хем голям, хем счупен, а Гоблин беше такъв дребосък, но пък толкова бесен… Как да не се разсмееш? Смешен беше, но жадуваше за кръв. Брестака не успя да го удържи. Призовах помощ. Някой бързомислещ плисна вода върху гърба на Гоблин. Той стремително се обърна с проклятия на уста и подхвана смъртоносно заклинание.