Глен Кук - Надвисналата сянка

Сигурни неприятности! Поне дузина от нас наскачаха да се включат в успокояването на страстите. Някой плисна още една кофа вода. Това вече охлади нрава на Гоблин. Докато го отървавахме от острието, започна да се озърта сконфузено. Доста гордо, но все пак сконфузено.

Заведох го обратно при огнището и се настаних до него.

— Какъв е проблемът? Какво става?

Хвърлих многозначителен поглед към Капитана. Едноокия стоеше пред него и явно му четяха сериозно конско.

— Не знам, Знахар! — Гоблин се прегърби и се втренчи в огъня. — Внезапно просто ми дойде в повече. Засадата тази вечер. Все същата стара история. Винаги има още някоя провинция, винаги — нови и нови бунтовници. Въдят се като червеи по кравешка фъшкия. Остарявам все повече и повече, а не съм свършил нищо, с което светът да стане по-добър. Всъщност, ако не се гнусиш да погледнеш назад, успели сме само да го направим още по-лош! — Той поклати глава. — Не е хубаво така. Но не това исках да кажа. Само че не знам как да го обясня по-добре…

— Сигурно е епидемия!

— Какво?

— Нищо. Говоря си сам.

Брестака. Аз самият. Гоблин. Сума от нашите, ако се съди по мрачното им настроение напоследък. В Черния отряд нещо не вървеше на добре. Имах си подозрения, но не бях готов да вадя заключения. Твърде депресиран се чувствах.

— Нуждаем се от провокация — предположих. — Не сме се пораздвижвали от Чар насам!

Което беше половината истина. Една операция, в която главното предизвикателство ще е да останем живи, сигурно щеше да се окаже добро лекарство за симптомите, но нямаше да излекува самата болест. Като лечител не обичах да провеждам симптоматично лечение. Болестта често повтаря до безкрай. Трябва да се атакува самата й същност.

— Това, от което имаме нужда — отвърна ми Гоблин с толкова тих глас, че припукването на огъня почти го заглушаваше, — е кауза, в която да повярваме!

— Аха — съгласих се. — И това също!

Отвън се разнесоха сепнатите, оскърбени викове на пленниците, открили, че лично ще запълват гробовете, които сами са изкопали.

С отминаването на дните Скубльо се плашеше все повече и повече. Час по-скоро трябваше да намери пари за борча си. Крейг започваше да разпространява слухове. Щеше да го използва за назидание на другите.

Тактиката му беше позната. Лихварят искаше да го уплаши, така че да му прехвърли „Лилията“. Кръчмата не струваше кой знае колко, но със сигурност цената й беше по-голяма от целия му дълг. Самият Крейг после щеше да я препродаде на стойност, по-голяма от първоначалната си инвестиция. Или да я обърне на бардак. И Кестенявия Скубльо, заедно с майка си щяха да се озоват на улицата, и смъртоносният смях на зимата да отекне в лицата им.

Убий някого, каза Крейг при предишната им среща. Обери го. Скубльо обмисли и двете предложения. Беше готов на всичко, за да задържи „Лилията“ и да защити майка си.

Стига само да можеше да докопа истински клиенти! Тук идваха само секачи за по една нощ и дребни мошеници. Нуждаеше се от редовни квартиранти. Но не би могъл да ги намери, без да ремонтира основно заведението. Което пък нямаше как да стане без пари…

Аса се изтърколи през вратата. Блед и уплашен, той забърза към тезгяха.

— Намери ли някакви дърва? — попита го Скубльо.

Дребното човече поклати глава и плъзна към него два гирша.

— Дай нещо за пиене!

Кестенявия метна монетите в кутията си. Човек не пита откъде идват парите. Те нямат памет. Наля пълна доза. Аса посегна трескаво.

— А, не! — спря го съдържателят. — Първо ми разкажи!

— Хайде, Скубльо! Нали ти платих!

— Вярно си е. Но ще ти дам да пиеш, когато ми обясниш защо си толкова настръхнал!

— Къде е тоя Гарван?

— На горния етаж. Спи.

Гарвана беше скитосвал цяла нощ.

Аса потръпна.

— Дай ми го, бе, Скубльо!

— Говори!

— Добре. Крейг и Червения ме спипаха. Искаха да им кажа за Гарвана.

Е, сега вече Скубльо знаеше как дребосъкът се е добрал до пари — беше се опитал да продаде Гарвана.

— Кажи ми нещо повече!

— Просто искаха да научат за него.

— И какво точно искаха да знаят?

— Дали изобщо излиза оттук.

— И защо?

Аса се запъна. Скубльо дръпна халбата назад.

— Добре де, добре! Сложили са двама да го следят. Изчезнали са. Никой не знае нищо. Крейг е побеснял!

Скубльо му даде виното. Скитникът го изпи на един дъх.

Съдържателят погледна към стълбите и на свой ред потръпна. Дали пък не беше подценил Гарвана?