Глен Кук - Надвисналата сянка

— И какво казва Крейг за мен?

— Още едно ще ми дойде добре, Скубльо!

— Ще ти дам аз едно! Хубавичко ще ти го дам!

— Не ми трябваш вече, Скубльо! Напипал съм връзка. Мога да спя при Крейг всеки път, когато поискам!

Кестенявия изсумтя и си придаде незаинтересуван вид. Наля виното и процеди:

— Печелиш!

— Смята да те изрита от бизнеса, Скубльо. На всяка цена. Решил е, че си в комбина с Гарвана! — Последва нагла малка усмивчица. — Само не може да разбере откъде си набрал смелост да му се перчиш!

— Не съм. Нямам нищо общо с Гарвана, Аса. Знаеш го чудесно!

Дребосъкът се порадва на звездния си миг.

— Опитах се да го кажа на Крейг, Скубльо! Той изобщо не ми повярва.

— Изпий си виното и се измитай, Аса!

— Ама, Кестеняв…

Този път в гласа на Аса прозвуча обичайното му скимтене.

— Чу ме. Марш! Връщай се при новите си приятели. Да видим колко време ще те търпят!

— Скубльо!…

— Ще те изхвърлят на улицата, Аса. Точно при мен и мама. Къш оттук, кръвопиец такъв!

Дребосъкът гаврътна виното си и избяга, свил глава в раменете си. Беше вкусил истината в думите на Скубльо. Връзката му с Крейг щеше да бъде крехка и краткотрайна.

Е, Кестенявия се беше опитал да предупреди Гарвана, но той не му обърна внимание.

Скубльо лъскаше халбите, гледаше как гостът му си приказва с Глезанка в пълната тишина на езика им със знаци и се опита да измисли как да го накара да направи обир в горния град. Обикновено прекарваше тези ранни часове, загледан в момичето или в търсене на начин да се докопа до печалба, но в последните дни чистият ужас от улицата изтри обичайното му простодушие.

Внезапно от горния етаж се разнесе квичене — все едно че колеха прасе.

— Мамо! — Скубльо изкатери стъпалата по две наведнъж.

Задъхана, майка му стоеше на прага на голямата спалня.

— Мамо? Какво се е случило?

— Там вътре има труп!

Сърцето на Кестенявия заблъска в гърдите му. Той надникна в стаята. На долния десен нар до вратата лежеше някакъв старец.

Снощи имаше само четирима клиенти за спалнята. По шест гирша на глава. Стаята беше два метра широка и шест дълга, с общо двадесет и четири нара, наблъскани по шест един над друг. Когато всички легла бяха пълни, Скубльо взимаше по два гирша за спане облегнат на въже, опънато в средата на помещението.

Той побутна стареца. Кожата му беше студена. Мъртъв, и то от часове.

— Кой беше този? — попита Юни.

— Не знам — Кестенявия порови в дрипавите дрехи на трупа. Намери четири гирша и железен пръстен. — Проклятие!

Не можеше да го вземе. Ако не намереха нищо, Попечителите щяха да заподозрат нещо нередно.

— Голям кутсуз ни гони! Това ни е четвъртият вцепеняк за годината!

— Такива са ни клиентите, сине. И без друго са с единия крак в Катакомбите.

Скубльо плю.

— Най-добре да пратя за Попечителите!

Нечий глас се обади:

— Толкова време е чакал, нека почака още малко!

Кестенявия се обърна трескаво. Гарвана и Глезанка стояха зад майка му.

— Какво?

— Струва ми се чудесно разрешение на проблемите ни! — просвети го Гарвана.

Глезанка незабавно започна да изстрелва знаци — толкова бързо, че Скубльо не успяваше да схване и един на двадесет. Очевидно убеждаваше спътника си да не предприема нещо, но той не й обърна внимание.

Старата Юни изръмжа с натежал от лоши предчувствия глас:

— Скубльо!

— Не бой се, мамо. Ще се оправя с това. Ти върви да си вършиш работата!

Юни беше сляпа, но когато здравето й позволяваше, изтърсваше възглавниците и се заемаше с онова, което минаваше за камериерска работа — главно отупване на леглата между гостите, та да изтрепе бълхите и въшките. Когато здравето я приковаваше в леглото, Скубльо викаше братовчед си Калкана — вечен лентяй като Аса, но с жена и дечица. Използваше услугите му от жал към половинката му.

Тръгна надолу по стълбите. Гарвана го последва, като пътьом продължи спора си с Глезанка. За момент Скубльо дори се зачуди дали пък той не я задява. Голяма загуба на женска плът щеше да е, ако все някой не я оправяше.

Как биха могли един мъртвец и четири гирша да го спасят от Крейг? Отговор: нямаше начин. Не и законен.

Гарвана се настани на обичайната си маса. Пръсна по нея цяла шепа медни монети.

— Вино. Купи си една халба и за теб!

Скубльо събра монетите и ги пусна в касичката. Съдържанието й беше плачевно. Не си покриваше дори разходите. Обречен беше! Даже ако по чудо дългът му към Крейг изчезнеше, пак щеше да е обречен.