Глен Кук - Надвисналата сянка

Когато Скубльо спря да трепери, отново тръгна напред, като се опитваше да си спомни разположението на сградите в карето.

Искаше да слезе и да си иде вкъщи. Гарвана сам да довършва тази лудост!

На следващия покрив попадна на лихваря.

— Крейг! — изхленчи. — Боже! Искам да се махна оттук! Той ще ни избие всичките!

— Аз ще те убия пръв, Скубльо! Капан беше, нали?

— Крейг, не!

Какво можеше да направи? Вече нямаше и касапски нож. Освен да лъже и да хленчи…

— Крейг, трябва да ме измъкнеш оттук! Той вече свали Люк и Милт, и още някого. Щеше и мен да хване, когато докопа Люк, само че той падна и аз се измъкнах. После пак ме догони, докато говорех с един от твоите момчета ей-там. Те се сбиха и някой падна от покрива. Не видях кой, но се обзалагам, че не е Гарвана. Трябва да слезем долу! Тук и без друго не знаем на кого ще връхлетим, тъй че трябва да внимаваме. Можех да го хвана последния път, ама си нямам оръжие и не знаехме, че не идва някой от нашите! Гарвана няма такъв проблем. Когото види тук, горе, значи му е враг, тъй че няма нужда да внимава толкова…

— Млъквай, Скубльо!

Крейг се хвана. Кестенявия заговори още по-високо с надеждата Гарвана да чуе, да дойде и да приключи тази работа. Някъде по покривите се разнесе нов писък.

— Това беше Тескъс! — изръмжа Крейг. — Дотук четирима. Нали така?

Скубльо наклони глава.

— За толкова знам. Може да сме останали само ти и аз. Крейг, трябва да се махнем оттук, преди да ни е открил!

— Може и да има истина в думите ти, Скубльо! Може би. Не трябваше да се качваме горе. Хайде!

Кестенявия го последва, като продължаваше да бърбори:

— Беше идея на Люк. Той мислеше, че така ще се изяви пред теб. Нали разбираш, видяхме го на върха на този улук, а той не ни видя, тъй че Люк каза: Що не се качим след него и да го хванем, и стария Крейг ще…

— Млъкни, Скубльо! За Бога, млъкни! От дрънкането ти ми се гади!

— Да, сър, господин Крейг! Само че не мога. Толкова ме е страх, че…

— Ако не млъкнеш, ще ти затворя устата за вечни времена! И няма да има защо да се притесняваш от Гарвана!

Скубльо спря да приказва. Не се осмели да продължи да нахалства.

Малко по-късно Крейг се закова на място.

— Ще заложим засада близо до каруцата му. Той ще се върне там, нали?

— Така предполагам, господине. Но каква полза от мен? Тъй де, нямам оръжие, пък и не знам как да боравя с него, даже и да имах!

— Млъквай. Прав си, никаква полза от теб, Скубльо! Но мисля, че чудесно ще ми послужиш за отвличане на вниманието! Изпречи му се на пътя, поговори с него, а аз ще го издебна отзад.

— Крейг…

— Млъквай! — лихварят се претърколи през ръба на покрива и се хвана за парапета, търсейки стабилна опора, на която да стъпи. Скубльо се наведе надолу. Три етажа имаше до земята…

Ритна пръстите на Крейг, който изруга, задраска за по-добра опора, пропусна, изтърва се, и, крещейки, падна с приглушено тупване. Скубльо проследи как едва различимият му силует се гърчи, после застива.

— Пак го направих! — и се разтрепери. — Не мога да остана тук! Хората му ще ме открият!

Метна се през парапета и се спусна като катерица по стената на сградата. Повече се боеше да не го хванат, отколкото от падането.

Крейг още дишаше. Всъщност беше в съзнание, но парализиран.

— Ти беше прав, Крейг! Сложихме ти капан. Не трябваше да ме притискаш! Накара ме да те мразя по-силно, отколкото се страхувам от теб!

Скубльо се огледа. Не беше толкова късно, колкото му се струваше. Ловът по покривите изглежда не беше продължил много време. Но къде изчезна Гарвана?

Някой трябваше да разчисти. Той сграбчи Крейг и го помъкна към каруцата на партньора си. Лихварят стенеше силно и Скубльо се уплаши да не привлекат нечие внимание. Но не се появи никой — все пак се намираха в Патъка.

Крейг изпищя, когато Кестенявия го метна в каруцата.

— Удобно ли ти е, друже?

После довлече Люк и тръгна да търси и други тела. Намери още три. Но не и Гарвана. Промърмори под нос:

— Ако не се появи до половин час, ще ги закарам сам и да върви по дяволите! — а след малко добави: — Какво ти става, Кестеняв Скубльо? Та да се стовари и този грях на главата ти? Значи имаш кураж в крайна сметка, но какво от това? Това не те прави Гарван!

Някой идваше. Измъкна прибрания от един от жертвите кинжал и се скри в сенките.

Гарвана стовари труп в каруцата.

— Откъде, по дяволите?…

— Аз ги събрах! — обясни Скубльо.

— И кои са тук?

— Крейг и хората му.

— Мислех, че е избягал. Предположих, че пак ще трябва да мина през същия кошмар. Какво стана?