Глен Кук - Надвисналата сянка

— Ама каква полза от мен, Крейг? Дори не съм въоръжен. А той е корав залък, няма да го заловиш без бой!

— Не съм и очаквал. Взимам те ей така, за всеки случай.

— За какъв по-точно?

— Ако има капан например, та да мога бързичко да те докопам!

Скубльо се разтрепери и изхленчи:

— Винаги съм бил честен с теб. Не съм ли бил честен?

— Винаги постъпваш като страхливец. Ето защо не ти вярвам. И муха ще те уплаши. Пък и си натрупал доста парички. Според мен е вероятно да участваш в бизнеса заедно с Гарвана.

Скубльо се вцепени. Лихварят си наметна палтото.

— Да вървим, Кестеняв! Дръж се точно до мен. Опиташ ли се да изчезнеш, ще те убия!

Съдържателят се разтрепери — мъртвец беше! След всичко, през което мина, за да разкара Крейг от гърба си… не беше честно! Просто не беше честно! Винаги се издънваше. Тромаво се измъкна на улицата, като се чудеше какво би могъл да направи — и наясно, че няма никакъв изход. Няма изход. Ако посмееше да избяга, щеше да предупреди Крейг с постъпката си. Ако пък останеше, лихварят щеше да го убие, когато Гарвана разкрие засадата си. Какво щеше да прави майка му тогава? Трябваше да измисли нещо. Трябваше да събере смелост, да вземе решение, да действа! Не можеше да се остави на течението и да се надява да има късмет. Това означаваше, че ще се озове или в Катакомбите, или в Черния замък, и то още преди изгрев-слънце.

Беше излъгал Крейг. В левия си ръкав криеше касапски нож. Носеше го там от чисто перчене, а лихварят не го претърси. Стария Скубльо въоръжен? Ха. Невероятно! Току-виж взел, та се наранил самичък! Старият Скубльо излизаше въоръжен от време на време, но не се хвалеше с това. Ножът правеше чудеса за самоувереността му.

Можеше да си каже, че ще го използва, че дори и да си повярва за време, достатъчно да се справи с положението. Но дойдеше ли труден момент, щеше да остави съдбата да следва пътя си.

Съдбините му бяха предрешени… Освен ако не свалеше картите на масата, включително асото в ръкава.

Как обаче?

Хората на Крейг се забавляваха с ужаса му. Бяха общо шестима… После седмина… и осмина, когато проследяващите Гарвана пристигнаха да докладват. Оставаше ли му някаква надежда да се справи с тях? Даже самият Гарван не би имал шанс!

Ти си мъртвец, прошепна му тихо гласче и продължи да го повтаря до безкрай. Мъртвец. Мъртвец.

— Тръгнал е по Свещарската — докладва един от наблюдателите. — Влиза във всички задни улички и между къщите.

Крейг попита Скубльо:

— Смяташ ли, че ще открие нещо толкова късно през зимата? Всички слабаци вече измряха!

Съдържателят сви рамене:

— Представа си нямам! — и потри хълбок с лявата си ръка. Присъствието на ножа помагаше, но не кой знае колко.

Ужасът му достигна връхната си точка и започна да намалява. Съзнанието му изстина до лишено от емоции вцепенение. Страхът изчезна и Скубльо се опита да намери незабелязан досега изход.

За пореден път някой изникна от мрака и докладва, че са на стотина метра от каруцата на Гарвана. Той влязъл в една уличка преди десет минути. И не излязъл.

— Забеляза ли те? — изръмжа Крейг.

— Не вярвам. Но човек никога не знае!

Лихварят замислено огледа Скубльо и попита:

— Кестеняв, защо ще изоставя впряга и каруцата си?

— Че откъде да знам? — изписука съдържателят. — Може да е намерил нещо…

— Да погледнем тогава!

Влязоха в уличката — един от безкрайните задънени проходи, които започваха от Свещарската алея. Крейг се втренчи в мрака и леко наклони глава.

— Тихо е като в Катакомбите. Провери какво става, Люк!

— Шефе…

— Карай полека, Люк. Старият Скубльо ще върви по петите ти. Нали така, Скубльо?

— Крейг…

— Мърдай!

Кестенявия се помъкна напред. Люк напредваше предпазливо, ръгайки мрака със зловещия си нож. Скубльо се опита да говори с него.

— Млъквай! — изръмжа той. — Нямаш ли си оръжие?

— Не — излъга съдържателят и погледна през рамо. Бяха само двамата. Стигнаха до задънения край — никаква следа от Гарвана.

— Проклет да съм! — промърмори Люк. — Откъде ли се е измъкнал?

— Не знам! Да потърсим! — дали това не беше златната му възможност?

— Аха, ето откъде! — обади се биячът. — Изкатерил е този водосток!

Ледена буца заседна в червата на Скубльо. Гърлото му се стегна.

— Да опитаме тогава. Може да успеем да го проследим!

— Аха — и Люк потегли нагоре.

Скубльо дори не се замисли. Касапският нож като по чудо изникна в ръката му и тя самичка замахна напред. Люк гротескно изви гръб и падна. Кестенявия скочи върху него, затисна устата му с длан и го подържа така през минутата, която му трябваше, за да умре. После отстъпи, неспособен да повярва, че го е направил.