Глен Кук - Надвисналата сянка

— Не съм сигурен. Имам десет ливи…

Събеседникът на Скубльо въздъхна драматично.

— Предостатъчно имаш! Не смятах, че ще завъдиш толкова пари, драги. Ами добре — печелиш понякога, а понякога губиш. Общо заемът възлиза на осем ливи и няколко гирша.

Скубльо наброи девет монети. Крейг му върна ресто.

— Тази зима нещо ти се е отворил късметът, Кестеняв!

— Вярно, така си е.

— Виждал ли си Аса? — Гласът на лихваря се стегна.

— От три дни не съм. Защо?

— А, просто питам! Е, уредихме си сметките, Скубльо. Но е време да си прибера и услугата. Гарвана. Искам го!

— Крейг, не ти се меся в работата, но е най-добре да го оставиш на мира. Той е луд, мръсник е и е корав. По-скоро ще те убие, отколкото да те поздрави. Нямам намерение да те подценявам, но той се държи, все едно си някаква подигравка на природата!

— Подигравка, но за негова сметка, Скубльо! — Крейг се измъкна от креслото и се намръщи от болка. Притисна раната си. — За негова сметка, запомни ми думата!

— Може би следващия път няма да те остави да се измъкнеш!

Лицето на лихваря се изкриви отново — този път от страх.

— Скубльо, или той — или аз! Ако не го убия, бизнесът ми отива по дяволите!

— Не е ли същото, ако той те убие?

Отново познатият едва потиснат страх.

— Нямам никакъв избор. Приготви се, ще ми потрябваш, Скубльо! Скоро ще е.

Кестенявия сведе глава и си тръгна. Трябваше да се измъкне от Патъка — така си мислеше. Можеше да си го позволи. Но къде би могъл да иде? Крейг щеше да го намери навсякъде в Хвойноград. Бягството не му допадаше по ред причини. „Лилията“ му беше дом, това също трябваше да се има предвид. Вярно, все някой от двамата съперници щеше да умре, но, който и от тях да бъде, поне щеше да се откачи от куката. Сега се намираше между чука и наковалнята. Мразеше Крейг, който го беше унижавал в продължение на години, вечно го държеше в дълг и крадеше храната от устата му с идиотските си лихвени проценти. От друга страна, Гарвана можеше да го свърже с Черния замък и престъпленията в Оградата.

Попечителите бяха излезли на лов — търсеха човек, който харчи много стари пари. Публично не се признаваше нищо, но това, че по следата е тръгнал Вола, подсказваше на Скубльо колко присърце взимат случая горе, на хълма. За малко да получи удар, когато инквизиторът влезе в „Лилията“.

Какво беше станало с парите от преходните урни? Скубльо не видя и една монетка. Предположи, че Гарвана си ги е прибрал. Двамата бяха партньори…

— Какво каза Крейг? — попита „партньорът“ му, когато Кестенявия стигна до „Лилията“.

— Иска да му помогна да те убие.

— И аз така си помислих. Скубльо, работата стана дебела. Време е да пратим Крейг нагоре по склона. На чия страна си, партньоре, на неговата или на моята?

— Аз… ами…

— В дългосрочен план, по-добре се отърви от Крейг. Той все ще намери начин да докопа „Лилията“ в крайна сметка.

Вярно си е, помисли си Скубльо.

— Добре. Какво ще предприемем?

— Утре иди му кажи, че според теб аз продавам тела. Кажи, че смяташ Аса за мой партньор. И мислиш също, че съм го пречукал. Той ти е бил приятел, така че си разстроен. Достатъчно близо до истината е, за да го подведе… Какъв е проблемът?

Винаги имаше по някой капан. Гарвана беше прав. Крейг щеше да повярва на тази история. Но Скубльо се надяваше на не толкова пряко участие. Ако клиентът му се издънеше, щяха да намерят и съдържателя на „Лилията“ в канавката с прерязано гърло.

— Нищо.

— Чудесно. Вдругиден през нощта ще изляза навън. Ти тичаш да кажеш на Крейг. Ще оставя хората му да ме проследят. Той ще поиска да присъства на убийството ми, а аз ще му спретна засада.

— И преди си го правил, нали?

— Въпреки това ще дойде. Той е глупак.

Скубльо преглътна.

— Това не е план, който да ми успокои нервите.

— Нервите ти не са мой проблем, Кестеняв! Твой са си. Ти ги изтърваваш. И само ти можеш да ги стегнеш в менгемето.

Крейг действително се хвана на историята на Кестенявия. Беше във възторг, че Гарвана се оказа такъв злодей.

— Ако не го исках за себе си, щях да кажа на Попечителите. Добре стори, Скубльо! Трябваше да заподозра Аса. Тъй и не ми донесе новина, която да си струва изгубеното, за да бъде чута време.

Скубльо изскимтя:

— Кой би искал да купува тела, Крейг?

Лихварят се ухили.

— Не притеснявай грозната си глава с такива въпроси. Просто ми се обади, когато отново излезе на някой от набезите си. Ще му спретнем малка изненада!

На следващата нощ Скубльо докладва според плана. И изстрада най-голямото разочарование, което бе имал в живота си. Крейг настоя той да се присъедини към лова.