Глен Кук - Надвисналата сянка

— Какво става там? — поиска да знае Крейг.

— Нищо не открихме! — провикна се Скубльо. Завлече Люк до стената, зарови го под боклука и снега, и изтича към водостока.

Приближаването на Крейг се оказа страхотен стимул. Той пъшкаше, напъваше се, разтегна си мускул… но се добра до покрива. Две стъпки широка стреха, скрепена под малък ъгъл, дванадесет стъпки под ъгъл от четирийсет и пет градуса и над този участък покривът беше равен.

Скубльо се облегна на стръмния склон, задъхан и все още неспособен да повярва, че е убил човек. Чуваше гласове отдолу и започна да пристъпва встрани.

Някой изръмжа:

— Няма ги! Нито Гарвана, нито пък Люк или Скубльо!

— Това копеле. Знаех си, че ми прави номер!

— Но защо и Люк ще тръгва с него?

— По дяволите, не знам! Не стой като пън! Огледай се! Все отнякъде са се измъкнали!

— Хей! Насам! Някой се е качвал по този улук! Може би са тръгнали след Гарвана!

— Ами катери го проклетото чудо! Открий ги! Люк? Скубльо?

— Насам! — обади се нечий глас.

Скубльо се вледени. Какво, по дяволите?… Гарвана? Не звучеше като него.

Полека продължи да пристъпва, като се опитваше да си внуши, че не се намира над дванадесет метрова бездна. Стигна до назъбен ъгъл, по който можеше да се изкатери до равния връх.

— Насам! Мисля, че го спипах!

— Я се качвайте горе, копелета такива! — беснееше Крейг отдолу.

Легнал неподвижно на студените, заледени керемиди, Скубльо проследи две сенки, които изникнаха на стрехата и тръгнаха полека към източника на гласа. Разнесе се скърцане на метал и яростни псувни разкриха съдбата на третия катерач.

— Изкълчих си глезена, Крейг! — оплака се падналият.

— Хайде! — изръмжа лихварят. — Ще потърсим друг път нагоре!

Бягай, докато имаш възможност , сам се посъветва Скубльо. Върви си вкъщи и се покрий, докато всичко това приключи. Но не беше толкова просто. Плъзна се по стрехата и запълзя след хората на Крейг.

Някой изстена, задраска за опора и полетя в мрака между сградите. Лихварят гневно изкрещя, но не получи отговор.

Скубльо прескочи на съседния покрив. Беше плосък и обрасъл с комини.

— Гарван? — повика тихичко. — Аз съм, Кестенявия!

Докосна ножа в ръкава си, все още неспособен да повярва, че го е използвал. Появи се едва различима сянка. Скубльо приседна на керемидите и обгърна коленете си с ръце. Попита измъчено:

— А сега какво?

— Какво правиш тук?

— Крейг ме помъкна със себе си. Идеята беше пръв да съм жертва, ако това се окаже капан… — и разказа на Гарвана какво е сторил.

— Проклет да съм! Все пак си имал кураж!

— Той ме завря в ъгъла. А сега какво?

— Шансовете се подобряват. Нека си помисля!

Крейг извика нещо откъм Свещарската алея. Гарвана се разкрещя в отговор:

— Насам! Точно зад него сме! — и сподели със Скубльо: — Не знам колко време мога да го мамя. Смятах да ги убивам един по един. Не предполагах, че ще си доведе цяла армия!

— Чувствам се ужасно! — призна Скубльо. Височините бяха още едно от нещата, които го ужасяваха.

— Дръж се. До края остава още доста — и събеседникът му отново се провикна. — Резни го! Що не опита? — след което се изправи. — Хайде, Скубльо!

Кестенявия изостана, не можеше да поддържа темпото му — не беше пъргав като Гарвана.

От мрака изникна сянка и той изквича ужасен.

— Ти ли си, Скубльо?

Беше един от хората на Крейг. Сърцето на Кестенявия заподскача.

— Аха. Видя ли Гарвана?

— Не. Къде е Люк?

— Проклятие, беше тръгнал точно към теб. Как си го изпуснал? Я виж! — и Скубльо посочи неравните следи в снега.

— Е, човече, не съм го видял! И не ми се нахвърляй, все едно си Крейг, че ще ти вържа задника около ушите!

— Добре, добре! Успокой се! Уплашен съм и искам да приключваме вече! Люк падна. Ей-там. Подхлъзна се на лед или нещо подобно. Така че внимавай!

— Чух, но ми прозвуча като Милт. Бих се заклел, че беше Милт! Това е глупаво. Тук мръсникът лесно ще ни излови. Трябва да се върнем и да опитаме по друг начин!

— А, не! Сега го искам. Нямам намерение да треперя до утре! — Скубльо остана изумен. Колко лесно му идваха лъжите на устата! Наум наруга събеседника си, че не се обръща с гръб към него.

— Имаш ли втори нож?

— Ти? Да тръгнеш с нож? О, я стига! Стой с мен, Скубльо. Ще се погрижа за теб!

— Да бе. Виж, следата тръгва натам! Да приключваме!

Мъжът се извърна да огледа следата на Гарвана. Скубльо извади ножа си и го удари с всичка сила. Противникът му изпищя, обърна се рязко и ножът се счупи. Съдържателят за малко да излети от покрива. За разлика от него, жертвата му не успя да се задържи и падна. От околните стрехи се разнесоха въпросителни подвиквания, Крейг и хората му явно до един бяха на покривите.