Глен Кук - Надвисналата сянка

— Очевидно са изнасяли големи количества!

— Предполагам, че са им трябвали за прикриване на телата. Ето тук са ги секли… — и посочи дърветата, разположени нагоре към Дуретил. Замъкът гордо се издигаше на фона на струите облаци — сива каменна купчина на един земетръсен полъх от срутването.

Огледах наръчите. Колегите на Вола ги бяха издърпали настрани и струпали на купчина, което не говореше за умно свършена детективска работа. Струваше ми се, че са сечени и навързвани в продължение на седмици. Срезовете на някои клони бяха по-изсъхнали, отколкото на други. Споменах за това пред Вола.

— Забелязах го. Както го виждам, някой редовно се е снабдявал с дърва! Открили са Катакомбите случайно и тогава ги е прихванала алчност.

— Хммм… — огледах купчината дърва. — Ако предположим, че са ги продавали?

— Не. Толкова поне знаем. Никой не е продавал дърва от Оградата. Вероятно семейство или групичка съседи са ги използвали само за себе си.

— Провери ли каруцарите под наем?

— За колко глупави смяташ тези хора? Да наемат каруца за нападение над Катакомбите!

Свих рамене:

— Е, разчитаме поне един от тях да е глупак, нали?

Той призна:

— Прав си. Ще трябва да проверим. Но е трудно, тъй като съм единственият с достатъчно кураж да обикаля из Патъка. Надявах се да сполучим някъде другаде. Ако се наложи, ще свърша и тази работа. Когато нямам по-належащи дела.

— Може ли да видя откъде са проникнали вътре? — попитах.

Много му се искаше да ми откаже. Вместо това заяви:

— Доста ходене е и отнема над час. Предпочитам да поразпитам за този Крейг, докато следата е гореща!

Свих рамене:

— Някой друг път тогава!

Слязохме на територията на Крейг и започнахме обхода.

Вола все още имаше няколко останали от юношеството му познати. Притиснати както трябва и с помощта на няколко гирша те се разприказваха. Не ми позволиха да присъствам. Прекарах си времето, пиейки бира в една кръчма, докато съдържателите й колебливо се цупеха над парите ми и се държаха така, все едно съм чумав. Когато ме питаха директно, не отричах, че съм Инквизитор.

Вола се присъедини към мен.

— В крайна сметка може би няма нищо. Носят се какви ли не слухове. Твърди се, че собствените му хора го довършили. Казват също, че може да е бил негов съперник — Крейг се е държал нахално спрямо съседите си… — и прие халба вино за сметка на заведението.

Не го бях виждал да прави такова нещо преди. Приписах го на прекалената му заетост.

— Има една връзка, която можем да проверим. Бил се вманиачил да докопа някакъв чужденец, който го направил на глупак пред квартала. Говори се, че именно този чужденец е и човекът, който го е нападнал преди това… — той извади списъка си и започна да го преглежда. — Не очаквам да има кой знае какво за нас! В нощта, когато Крейг изчезнал, се чули много писъци и крясъци. Но няма нито един очевидец, разбира се… — ухили се. — Уховидците твърдят, че имало голяма гонитба. Склонен съм да приема версията за смяна на ръководството.

— А с какво разполагаш?

— Имам списък на хората, които може би са мъкнали дърва от Оградата. Някои дори май са се засичали един друг. Мислех си, че все ще открия нещо интересно, ако сравня разказите им… — махна да му донесат още вино. Този път плати, като даде пари и за първата халба, макар че от заведението му я бяха опростили. Останах с впечатлението, че в Хвойноград са свикнали да дават на Попечителите всичко, което те си поискат. Вола просто имаше чувство за етика, поне доколкото ставаше дума за хората от Патъка. Не искаше да прави живота им по-тежък, отколкото е в момента.

Нямаше как да не го харесвам, поне в определено отношение.

— Нали не смяташ да душиш около тази история с Крейг?

— О, напротив, ще я разровя до дъно. Телата липсват, което не е необичайно. Вероятно ще се появят на речния бряг след ден-два, ако са мъртви. Или ще мрат за кръв, ако не са… — и почука с пръст по едно име от списъка. — Този тук се мотае около същото място. Може би ще мога да поговоря с този Гарван, докато съм в района…

Усетих как кръвта се оттича от лицето ми.

— С кого, каза?

Той ме погледна странно. Насилих се да се отпусна и да си придам поуспокоен вид, преди веждите на Вола да са се качили на тила.

— Наричат го Гарвана. Чужденец. Същият, който очевидно враждувал с Крейг. Навърта се на мястото, на което и ей този тук от моя списък със снабдители на дърва. Мисля да му задам един-два въпроса.

— Гарвана. Необичайно име. Какво знаеш за него?