Глен Кук - Надвисналата сянка

— Само това, че е чужденец и явно е от опасните типове. Подвизава се наоколо от няколко години. Типичен скитник, а се е сдушил и с онези от Ямата.

„Онези от Ямата“ бяха бежанците бунтовници, намерили убежище в Хвойноград.

— Ще ми направиш ли услуга? Вярно, слабо вероятно е, но може да се окаже, че този тип е призракът, за когото ти споменах онзи ден. Стой далеч от пътя му! Престори се, че изобщо не си чувал това име, но ми дай описание за него. И открий дали води и друг човек със себе си.

Вола се намръщи. Това не му хареса.

— Важно ли е?

— Не знам. Нищо чудно. И пази в тайна цялата история, ако е възможно, моля те!

— Този човек е доста важен за теб, а?

— Ако е същият, когото имам предвид и когото мислех за мъртъв — да. Ние с него имаме важна работа.

Той се усмихна:

— Лична ли?

Кимнах. Вече бях на своя територия. Той беше докачливият. Ако ставаше дума за моя Гарван, трябваше да пипам внимателно. Нямах смелост да позволя да го хванат в примката на нашата операция. Той знаеше прекалено много и можеше да подложи на съмнение половината офицери на Отряда и старшия състав. И да ги довърши.

Реших, че Вола ще реагира най-добре, ако се държа загадъчно и представям Гарвана за стар враг по подразбиране. Човек, за когото бих дал всичко, за да мога да му скоча в мрака, но абсолютно незначителен във всяко друго отношение.

— Разбрах те — каза той накрая. Гледаше на мен по различен начин, сякаш се радваше да открие, че и аз съм човешко същество в крайна сметка.

Да, ама не съм. Въпреки това обичам да се преструвам — поне през повечето време. Казах му:

— Връщам се в Дуретил. Трябва да поговоря с някои приятели!

— Ще се оправиш ли сам?

— Няма проблем. Но ми съобщи какво си открил!

— Непременно!

С тези думи се разделихме. Качих се по хълма толкова бързо, колкото старческите ми крака можеха да ме носят.

Заведох Брестака и Гоблин там, където никой не можеше да ни подслушва.

— Изглежда имаме проблем, приятели!

— Например? — поиска да знае магьосникът.

Трепереше от нетърпение да заговоря още от мига, когато го придърпах встрани. Предполагам, че съм изглеждал доста развълнуван.

— Долу, в Патъка, действа човек на име Гарвана. Предишния път, докато обикаляхме там с Вола, ми се стори, че видях някого, който много приличаше на нашия Гарван отдалеч, но тогава не обърнах внимание…

Те бързо се притесниха колкото мен.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Брестака.

— Не, не още. Изчезнах оттам в мига, когато чух името „Гарван“. Оставих Вола да си мисли, че ми е стар враг, когото държа да притисна лично. Той ще поразпита вместо мен, докато си върши собствената работа. Ще ме снабди с описание, ще провери и дали Глезанка е с него. Вероятно просто ме преследват призраци, но ми се искаше и вие да знаете. За всеки случай.

— Ами ако е той? — попита Брестака. — Какво ще правим тогава?

— Не знам. Може да ни докара големи проблеми. Ако Шепота намери причина да се заинтересува от него, например защо се мотае с Бунтовниците бежанци тук… Е, нали знаете!

Гоблин промърмори:

— Доколкото си спомням, Мълчаливия каза, че Гарвана щял да избяга толкова далеч, че никой да не може да го намери отново!

— Е, сигурно си е мислил, че се е отдалечил достатъчно. Тук в действителност сме на края на света!

Което от своя страна беше и друга причина да се притеснявам толкова. Градът напълно отговаряше на изискванията за място, където според мен Гарвана би се покрил. Колкото се може по-далеч от Господарката, без да ти се налага да се учиш как се ходи по вода.

— На мен ми се струва — заяви Брестака, — че трябва да се уверим, преди да се тревожим. После ще решаваме какво ще правим. Това може да се окаже моментът да вкараме нашите хора в Патъка.

— И аз за това си мислех. Вече имам план за пред Шепота. Нека й кажем, че ще вършим другата работа, а момчетата ни да търсят Гарвана.

— Кого да използваме? — поинтересува се Брестака. — Гарвана ще разпознае всеки, който познава него самия!

— Не е вярно. Използвай хората ни, които постъпиха в Чар. Прати Лихваря просто за да си съвсем сигурен. Той надали ще си спомни онези, новите. Толкова много бяха! А ако искаш някой стабилен, който да върти работата и да препраща сведения, прати и Гоблин. Настани го там, където може да стои в сянка, но да дърпа яко юздите.

— Е, как мислиш, Гоблин? — попита сержантът.

Магьосникът се усмихна нервно:

— Поне ще ми се отвори някаква работа. Тук направо излизам от кожата си, пък и тези хора са странни!