Глен Кук - Надвисналата сянка

Той ме изгледа озадачено.

— Може би. Защо?

— Нека си поприказваме с тях, просто се сетих за нещо. Пък току-виж ни помогнали да разчупим костеливия орех.

Погледа ме още няколко секунди. Може би беше по-умен, отколкото се показваше.

— Добре. Не че ще са научили кой знае колко. Единствената причина да не изгонят нашите хора е, че не ги притесняват особено. Онези от Ямата просто се събират и си приказват за добрите стари дни. И най-дребната схватка не са пропуснали!

— Нека все пак ги проверим. Може хората ви да са по-осведомени, отколкото ти изглежда!

— Дай ми половин час.

Дадох му. А когато времето изтече, седнахме да си поговорим с двама от тайната полиция. С Вола се редувахме да задаваме въпроси — всеки, преследвайки своята собствена тайна цел.

Жертвите на усилията ни не познаваха Гарвана, поне не под това име. Което ме облекчи доста. Но имаше друго, което Вола надуши незабавно. Така че продължи да ги притиска, докато най-накрая не узна нещо, за което да се захване.

— Смятам да ида при началника си — казах му. — Тя ще иска да научи за това!

Бях измислил диверсия, която според мен щеше да отвлече и вниманието на Вола.

— Аз ще се погрижа за Харгадон — заяви той. — Не ми беше хрумнало, че може да са чужденци. Политически работи. Това сигурно е и причината да не бъдат похарчени парите. Нищо чудно именно те да продават и телата?

— Всеки бунт се нуждае от пари — отбелязах.

Потеглихме на следващата вечер по настояване на Шепота и въпреки възраженията на Дука, но пък с подкрепата на Главния Попечител. Дукът все още не искаше да ни виждат. Попечителите изобщо не се интересуваха от политическите тънкости, просто искаха да спасят репутацията си.

Брестака се плъзна потайно откъм вечерните сенки.

— Готови ли сте? — прошепна.

Погледнах към четиримата, които бяха с мен.

— Готови сме!

Присъстваха всички членове на Отряда в Хвойноград. За подкрепление водехме тайната полиция на Дука и дузина от хората на Вола. Вярно, че мислех професията му за идиотска, но сега с изумление открих и колко малко хора в действителност служат за Попечители. Всички бяха тук освен един. А той, горкият, беше болен — наистина и доста сериозно при това. Брестака измуча като крава, повтори го три пъти. Някогашните бунтовници се бяха събрали за редовните си сладки приказки. Изсумтях като се сетих за изненадата, която ще получат!

Те си мислеха, че са в безопасност, щом са на три хиляди километра и седем години от Господарката! Отне ни по-малко от минута и никой не пострада. Те просто ни гледаха глупаво с отпуснати ръце. После дори един ни разпозна и простена:

— Черният отряд! В Хвойноград!

След това друг се обади:

— Всичко свърши! Това е краят. Тя наистина спечели!

Май не ги беше грижа кой знае колко. Неколцина всъщност дори изглеждаха облекчени. Прибрахме ги толкова гладко, че очевидно никой от съседите не забеляза. Беше най-изкусното нападение, което съм виждал някога. Заведохме ги до Дуретил, където Шепота и Перото се хванаха на работа.

Просто се надявах никой от пленниците да не знае нищо съществено. Залагах, че Гарвана не би им споменал коя е Глезанка. Ако беше разкрил тази тайна, значи сами си забивахме кол в сърцето, вместо да отвличаме вниманието.

Шепота не ме извика, тъй че очевидно спечелих облога.

Гарвана с трясък отвори вратата на „Лилията“. Скубльо стреснато вдигна глава. Задъхан, клиентът му се облегна на касата. Изглеждаше така, сякаш току-що е съзрял лицето на смъртта. Съдържателят остави парцала си и избърза с глиненото шише в ръка.

— Какво се е случило?

Гарвана погледна през рамо към Глезанка, която досаждаше на единствения платежоспособен посетител на заведението. Поклати глава, пое си няколко пъти дълбоко дъх и потрепери.

Беше изплашен! Дявол го взел, този човек изпитваше страх! Скубльо направо се изуми. Какво ли би могло да го стресне до такава степен? Не трепваше дори от Черния замък.

— Гарван! Я ела тук и седни!

Хвана Гарвана за ръката. Той го последва покорно. Скубльо улови погледа на Глезанка и й даде знак да донесе две халби и още една бутилка. Момичето само погледна към Гарвана и незабавно забрави своя клиент. Пристигна на мига с халбите и бутилката, а пръстите й се стрелкаха в бърз танц.

Покровителят й не я забеляза.

— Гарван! — изсъска остро Скубльо. — Я се вземи в ръце, човече! Какво, по дяволите, е станало?

Очите на Гарвана се фокусираха. Той погледна към съдържателя, после към Глезанка, накрая към виното. Гаврътна наведнъж цяла халба и я удари в масата. Момичето му доля отново.