Глен Кук - Надвисналата сянка

Кестенявия Скубльо беше с пълен стомах. Имаше топло местенце, където да си легне. Майка му беше в безопасност. Нямаше дългове и над главата му не висяха непосредствени заплахи. Вярно си беше, че човекът срещу него носи отговорност за това. Беше отговорен също и задето го е натоварил с убийствена съвест, но това можеше да му се прости.

— Казвай. Ще направя каквото мога!

— Ще помогнеш и на себе си, ако са се загрижили за замъка. На мен, на теб и на Аса. Направихме грешка с това нападение на Катакомбите, но няма значение. Искам от теб да узнаеш каквото можеш за случващото се в Дуретил. Ако ти трябват пари за подкупи, кажи ми. Ще ти се отплатя!

Озадачен, Скубльо отвърна:

— То е ясно. Но не може ли да ми подскажеш нещичко?

— Не и докато самият аз не науча повече. Глезанке, събери си нещата. Ще трябва да изчезнем!

За пръв път Скубльо възрази:

— Хей! Какво правиш? Как смяташ, че ще въртя това място без нея?

— Докарай онова момиче Лиза. Вземи братовчед си. Не ме е грижа. Трябва да изчезнем.

Кестенявия се намръщи. Гарвана поясни:

— Искат нея повече, отколкото съм им нужен аз!

— Та тя е само дете!

— Скубльо…

— Да, господине! Как ще се свързвам с теб тогава?

— Просто няма да се свързваш. Аз ще те търся. Глезанке, тръгвай! Онези там са Покорени!

— А какво е Покорен? — поинтересува се Скубльо.

— Ако имаш богове, Кестеняв, моли им се никога да не научиш. И се моли от все сърце!

По-късно, когато Глезанка се върна с вещите си, Гарвана добави:

— Смятам, че трябва да обмислиш възможността за напускане на Хвойноград заедно с мен. Тук ще започнат да стават разни неща, които няма да ти харесат!

— Трябва да се грижа за майка си.

— Въпреки това си помисли, Скубльо. Знам за какво говоря! Навремето работех за тези хора!

Гарвана изчезна от полезрението ни. Дори Гоблин не успя да открие следите му. Перото и Шепота поработиха върху нашите затворници, докато и двете не се изтощиха, но не откриха нищо за стария ни приятел. Заключих, че Гарвана е използвал измислено име, когато е общувал с тях.

Защо не беше използвал такова и в Патъка? От глупост? От гордост?

Доколкото си спомням, Гарвана страдаше от определени излишъци гордост. Това не му е истинското име — не повече, отколкото Знахар е моето. Но с този прякор ни беше известен през годината, докато служеше при нас. Никой от Отряда, може би с изключение на Капитана, не знаеше как се казва в действителност. Бил е знатна личност в Опал, поне това знаех. С Хромия бяха станали върли врагове, когато Покореният използвал съпругата му и любовника й да го лишат от титлите и правата му. Поне това знаех. Но не и как се е наричал, преди да стане войник от Черния отряд.

Боях се да кажа на Капитана какво сме открили. Той харесваше Гарвана. Като братя бяха те, двамата. Капитана, мисля си, остана наранен дълбоко, когато другарчето му дезертира. Още по-дълбоко щеше да страда, ако разбере, че приятелят му е свършил в Хвойноград.

Шепота ни свика, за да обяви резултатите от разпитите. Каза сурово:

— Не постигнахме истинска победа, господа! Всички пленници, освен един-двама, са дилетанти. Още в Чар им извадихме душите. Научихме обаче, че в Черния замък със сигурност плащат за трупове. Обитателите му купуват дори живи тела. Двама от пленниците ни са продавали на тях — събирали пари за Бунта.

Идеята да се продават трупове беше отвратителна, но не чак толкова ужасна. Чудех се що за полза извличат от тях жителите на Черния замък.

Шепота продължи:

— Те обаче не са отговорни за нападението над Катакомбите. Всъщност изобщо не ни интересуват! Предадохме ги на Попечителите — да правят с тях каквото си искат. А вие, господа, пак се връщате в града и продължавате да ровите!

— Извинете, госпожо… — обади се Брестака.

— Някъде в Хвойноград има човек, който подхранва Черния замък. Намерете го! Господарката го иска!

Гарвана , помислих си веднага. Трябва да е Гарвана. Няма начин да не е той. Да, трябваше да намерим този кучи син. И да го разкараме от града, или да го убием.

Трябва да разберете какво означава Отрядът. За нас той е и баща, и майка, и семейство. Ние не притежаваме нищо друго. Ако хванеха Гарвана, това щеше да доведе до смъртта на семейството ни, фигуративно и буквално. Господарката щеше да разпусне останките от армията ни, след като ни накаже, задето не сме Й предали Гарвана навремето. Казах на Шепота:

— Може да ни е от помощ, ако знаем с какво си имаме работа. Трудно е да взимаш насериозно нещо, когато никой не ти казва и думица. Какво по-точно правим тук? Замъкът е безкрайно странен, това признавам. Но защо се интересуваме от него?