Глен Кук - Надвисналата сянка

Посетителят се заоплаква, че са го оставили да се оправя сам.

— Голямо чудо! — подвикна му Скубльо.

А онзи започна да ругае!

— Върви по дяволите тогава! — заяви му Кестенявия. — Гарван, казвай! Загазили ли сме?

— Ъ… не. Не ние, Скубльо. Само аз! — той се отърси като мокро куче и погледна към Глезанка. Пръстите му заговориха.

Скубльо дори схвана повечето от казаното.

Гарвана й нареждаше да събира багажа. Трябвало да побегнат отново.

Глезанка искаше да разбере защо.

Защото са ни намерили , каза й гостът му.

Кой? , попита момичето.

Отрядът. Те са тук, в Хвойноград!

Глезанка не изглеждаше притеснена и отрече тази възможност.

Отрядът ли , зачуди се Скубльо. Какво, по дяволите, беше пък това?

Тук са , настоя Гарвана. Ходих на срещата. Закъснях и извадих късмет. Нападнаха ги малко след началото. Бяха хората на Дука и Попечителите. Братството. Видях Знахаря и Брестака, и Гоблин. Чух ги да се наричат един друг по име, чух ги да споменават също Шепота и Перото. Отрядът е в Хвойноград, а Покорените са с тях. Трябва да се махаме!

Скубльо нямаше представа какво се случва. Кои бяха тези хора? Защо се плашеше от тях клиентът му?

— И как точно ще избягаш където и да е, Гарван? Не можеш да излезеш от града. Заливът още е замръзнал.

Гарвана го погледна така, все едно е готов да му прегризе гърлото за едното нищо.

— Я се успокой, Гарван! Използвай главата си. Не знам какво, по дяволите, става, но ще ти кажа едно. Точно сега се държиш по-скоро като Кестенявия Скубльо, а не като Гарвана. Стария Скубльо е онзи, който се паникьосва. Нали не си забравил?

Клиентът му съумя да се усмихне криво.

— Прав си. Вярно е. Гарвана използва главата си… — и изсумтя кисело. — Благодаря, Скубльо!

— Та какво е станало?

— Нека кажем просто, че миналото ме догони. Минало, което не очаквах да видя скоро. Я ми разкажи за онзи спътник, когото си води Вола напоследък. Доколкото съм чувал, този инквизитор е единак.

Скубльо му описа човека, макар че не си го спомняше много добре. Беше съсредоточил вниманието си върху Вола. Глезанка се настани така, че да може да чете по устните му. После със своите оформи една дума.

Гарвана кимна:

— Знахаря.

Скубльо потрепери. При превода на местния език този прякор му прозвуча злокобно 4 4 Croaker, както е прякорът на Знахаря на английски, означава също „черногледец, песимист“ както и грачещо (злокобно) птица. — Б.пр. .

— Той да не е някакъв наемен убиец?

Гостът му се засмя невесело.

— Не, всъщност е лечител, при това доста добър. Но има и други таланти. Например достатъчно е нахален да слезе тук да ме търси, прикривайки се зад Вола. Та кой би му обърнал внимание? На всички им се подгъват краката в присъствието на проклетия инквизитор.

Глезанка отново заговори със знаци. Продължи твърде бързо за Скубльо, но според него тя увещаваше Гарвана и му казваше, че Знахаря му е приятел и няма да тръгне да го преследва. Просто е съвпадение, че пътищата им са се пресекли.

— Изобщо не е съвпадение! — възрази Гарвана и на глас, и със знаци. — Ако не са тръгнали подире ми, тогава защо са дошли в Хвойноград? Защо са тук и двама от Покорените?

Глезанка отново отговори твърде бързо, за да може Скубльо да схване всичко. Май спореше, че ако някаква жена на име Господарката се е добрала до този Знахар, както и до друг един на име Мълчаливия, то — на първо място — въпросният лечител изобщо нямаше да бъде тук. Гарвана я гледа поне петнадесет секунди, все още вцепенен. Изпразни втора халба вино и след малко заяви:

— Права си. Напълно си права! Ако търсеха мен, щяха да са ме хванали. Теб също. Самите Покорени щяха да пъплят наоколо като въшки. Така значи, в крайна сметка е съвпадение. Но все едно. Основните копои на Господарката са в Хвойноград и търсят нещо. Какво? Защо?

Ето го вече стария Гарван. Студен и твърд, и разумен.

Черният замък , подаде знак Глезанка.

Подобреното настроение на Скубльо отново се вкисна. Гарвана погледа момичето няколко секунди, после се обърна натам, където по принцип се издигаше Черният замък и отново погледна към Глезанка.

— Че защо?

Тя сви рамене. Подаде знаци: В Хвойноград няма какво друго да Я привлече.

Гарвана поумува още няколко минути. После попита Скубльо:

— Друже, направих ли те богат? Успях ли да те спася от всички неприятности?

— Вярно си е, Гарван!

— В такъв случай е твой ред да ми подадеш ръка. В Хвойноград са дошли мои много влиятелни врагове. Те работят заедно с Попечителите и Дука, най-вероятно са наминали насам заради Черния замък. Ако ме забележат, ще загазя!